Блогът на budha2 :: Модел на подражание, който ни втълпяват десетилетия наред

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.07.2016 20:42 - Модел на подражание, който ни втълпяват десетилетия наред

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.07.2016 20:45

Замисляли ли сте се, че по-голямата част от човечеството днес би играло същата игра, ако им се предостави власт и богатство? Съгласно моментното си ниво на развитие те биха жертвали другите, за да задоволят своето свръх - ЕГО. Това, което се случва в света, се случва и в умовете на хората. Става въпрос, за власт и контрол. Илюминатите искат да контролират планетата, президентът - страната си, кметът - своята община, папата - църквата, пасторът = своите агънца, шефът - фирмата, бащата - семейството, майката - домакинството, а детето - кучето.

Илюминатите никога не биха имали толкова власт, ако хората не се оставяха да бъдат използвани. Сталин, Хитлер, Наполеон и Саддам не са убили никого лично (предполагам). Те са заповядвали, т.е. са използвали неведението, невежеството и инерцията на другите и са ги употребили срещу самите тях.

По-голямата част от човечеството днес е фиксирано в шаблони на поведение и мислене, които изместват и дори отричат личната отговорност. Този тип убеждения не са нищо повече от претекст за тези, които искат да продължават да живеят в удобните стереотипи и по възможност да не променят нищо.

Представете си, че е война, и никой не оцелее. Ако хората от различни нации не вземат оръжие в ръка и не започнат да се избиват взаимно, Илюминатите няма да са нищо друго освен дребни престъпници. Те живеят от слабостите и безотговорността на отделния човек - играта, в която са станали виртуози.

Опасността на този свят не идва от Илюминатите или от който и да било тиранин - не, тя идва от безхаберните хора. Ако не бяхме толкова невежи, мързеливи и безкритични, нямаше да могат да ни използват. Всеки, който знае, не може да бъде използван, тъкмо защото знае.

Моля, вгледайте се в живота си. Ако си припомните най-тежката и най-неприятната ситуация в досегашния си живот (нещастие, раздяла, клинична смърт, тежка болест), може би ще осъзнаете, че в такива моменти сте научили най-много. Дори да е било неприятно, даже болезнено, впоследствие сте разбрали много неща и сте станали по-зрели.

Ако транспонираме това, означава, че без Илюминатите, войните и проблемите, свързани с тях, всичко би останало, както си е, и никой не би променил нещо, защото хората щяха да са твърде инертни и мързеливи. Нали всички щяха да са доволни.

Глобалните проблеми обаче - например с околната средата безработицата, расовата омраза, войните и гладът - ни карат да се събудим и да станем активни, за да намерим решение, а това автоматично означава нов опит и съответно по-високо развитие. Колкото по-тежки са времената, толкова повече са опитностите и развитието е по-ускорено.

Ако хвърлим поглед назад в историята, ще видим, че през последните 50 години в редица области сме напреднали много по-бързо, отколкото през петте века преди това, а в последните 10 години по-бързо, отколкото в предишните 50 и т.н. Скоростта на развитие се потенцира - както в съзнанието. Външният живот на институциите (например църквите и формите на управление, които се придържат към старите схеми и са неподвижни) ще се разпадне, хората, които се съпротивляват срещу еволюцията на мисленето и чувстването, т.е. не искат да се откажат от старите си модели, ще изостанат. Ще ги сполетят болести, катастрофи и войни, за да разчистят пътя на тези, които извисяват съзнанието си или тепърва се инкарнират, за да бъдат истински свободни и пълноценни хора.

Тези, които действат за еволюцията, ще придобият чудесен опит. Те ще преживеят предсказаната ,,златна епоха", но при условие, че бъдат водени от ,,вътрешен порив за развитие".

Днес можем да разпознаем подобен тип хора по това, че желанията им внезапно се сбъдват или, без да очакват, откриват нови съмишленици, които иначе дълго са чакали.

Земното съзнание драстично ще се повиши, което ще стане ясно от проблемите на планетата. В медицината това се нарича криза, т.е. симптомите на пациента се влошават, разразяват още веднъж, след което следва бързо подобрение. Земята също ще преживее подобна лечебна криза този т. нар. очистителен процес. Преди истински да се поеме дъх, тя ще се изчисти от мръсотията, което ще стане с ураганите, земетресенията, изригванията на вулканите и изместването на полюсите.

Виждате, че всичко „негативно“ има позитивна страна. Илюминатите играят ролята на плашило, за да си спомним за нас и отговорността ни към живота. Лечебната криза и промяната са започнали и Илюминатите няма да бъдат пощадени. На бял свят ще излизат все повече книги и изследователи, които разследват техните машинации, както и други недъзи на нашето време, вътрешни и външни. Системите на старите ложи — с тяхното потайничене, церемонии, символи, одежди, молитвени ритуали и преди всичко ТАЙНИ, които грижливо пазят — както и т.нар. „християнски“ църкви, с право няма да оцелеят. Силата и свежестта на новото поколение няма да се интересува повече от тези ала — балистики. Старите системи не успяха да освободят хората от войните и ежедневното безсърдечие и не издържаха изпита. Старите хора и старите разбирания ще изчезнат и ще бъдат заместени от нови, ориентирани в бъдещето и преди всичко действащи чрез сърцето си личности.

Много е вероятно в някой минал живот да сме допринесли с нещо за идването на новите условия на планетата, защото в противен случай сега нямаше да сме тук, включително и моята скромна особа. Да знаем това и да действаме от тази позиция, е най - разделяне, раздяла. Грехът се състои в това да си разделен от Вселената, да не разпознаващ себе си като част от Нея. Ние всеки ден творим. Пожелаваме си нещо представяме си желаното (визуализация), после разработваме план (мислене) и го въвеждаме в материята (действие). Ние самите, всеки отделен човек е Творение,

Грехът да сме отделени, е видим при хората, които очакват външното връщане на Христос, т.е. на личност, която ще въведе всичко в ред. Идването на Христос обаче няма да е персонифицирано, а ще се случи в душите на хората и най-вече на тези, които са решили да поемат по този път. Самопознанието, безкористната любов и благото у всекиго ще донесе неговото завръщане и то няма да е свързано с определена раса или религия. Антихристът също не е личност, която ще превземе света отвън; като цяло той е човешкото свръх — Его. Така че той вече отдавна владее света. Рецепта за спасение няма. В момента, в който допуснете, че ще ви спасят, защото сте станали член на някоя верска група, се поставяте над другарите си по съдба и подхранвате Егото си — съответно силовото поле на т.нар. Антихрист. Така постигате обратното на това, към което се стремите. Забавна игричка, нали?

В същото време хората масово искат да са като Исус, Тот, Буда или Сен Жермен и с удоволствие биха желали да лекуват като полагат длан, да материализират нещо от етера, да ходят по водата и т.н. Всеки мека да се ползва от уменията им, но не и да чувства и да мисли като тях. С охота пропуска, че те са говорили и действали от сърце и душа; към всички са изпитвали една и съща любов: към бедните, към богатите, към проститутките, войниците сакатите, безпризорните… Цветът на кожата, езикът, расата или религията са били без значение за тях. Ако един ден сте способни да приемете за брат или другар в живота човека, когото срещнете на улицата, ще сте способни да извършите същите „чудеса“. Всъщност това не са никакви чудеса, а резултат — съответно наградата, която адептите сами са си изработили. Поздравявам тези от вас, които се стремят към подобно нещо, защото са разбрали казаното от учителите и това, което междувременно сме се отдалечили.

От хилядолетия учат хората, че Творението живее извън своето царство, някъде там дълбоко в пространството. Повече го приемат за истина. То обаче, произходът на всеки живот, никога не е било извън нас — Творението сме ние. Хората са научени, че се раждат, за да живеят, да остареят и да умрат. Те вярват в това и са го превърнали в реалност за съществуването си на Земята.

На хората им е втълпено, че Творението е създадено от Бог — самостоятелно същество, естествено мъж, които с ръцете си е направил Небето и Земята, а след това хората. Ако първичният принцип, висшата интелигентност, която християните наричат Бог, е създал хората и всичко останало, възниква въпроса ОТ КАКВО Бог е направил всичко? Естествено от себе си, тъй като нямал друго под ръка! Следователно всичко, създадено от Твореца (Вселената), СЪЩО е Творец (Вселена) — нали материалът е същият. Както когато двама души се събират и създават дете — резултатът е същият, т.е. човек. Или ако се съберат две кучета, няма да се роди крава, а куче. Казано с езика на християните: ако Бог е създал всяко битие, може да се породи само Бог! От него е произлязло всичко, което днес съществува — било то човек, животно, растение, камък, чувство, мисъл — просто ВСИЧКО: Творението означава пълнота.

Човек е създал образи на Бога, за да властва над другите. Религиите държат под контрол хората и народите, когато войската почива — страхът е техният инструмент за обуздаване на народа. Хилядолетия наред църковната власт е причина за унищожение на чужди култури. Майте и ацтеките са избити под властта на римокатолическата църква, защото не вярвали на това, на което тя учела т.нар. „свещени войни“ през тъмните векове са водени, за да се заличат всички нежелани религиозни учения. Екзекутирани и измъчвани са най-вече жени. Верската общност е управляване с помощта на „адския огън, сярата и дявола“ и страхът е посаждан още в беззащитните детски души. Учели ги, че ако не правят, каквото се иска от тях според канона на църквата, щели да горят в ада.

Когато на един човек се отнема неговата божественост и цялостност — и му се втълпи, че е отделен от Твореца, лесно може да бъде управляван. Вселената не е създала ада и дявола. Те са страхливото изобретение на хората, за да измъчват своите братя. Адът и дяволът са църковни догми, които целят да сплашат хората и да ги превърнат в лесна за управление маса. Творението е всичко: всяка песъчинка, всяка звезда, пеперуда, всеки човек. Всички неща са Творение. Ако имаше такова място като ада, то щеше да е като раково образувание в тялото на Творението и Творението би загинало.

Действително много хора вярват, че са презряната част от общия организъм. Ако беше така, кой тогава е този, който внимателно надзърта през очите ни? Кой дарява индивидуалността, неповторимостта, характера, чувствителността, способността ни да обичаме, да прегръщаме, да се надяваме, да сънуваме и да творим? Откъде идват интелигентността, всички знания и цялата мъдрост, които ние, хората, притежаваме? Мислите ли наистина, че бихте могли да постигнем всичкия опит, цялото наше познание само в рамките на един живот, който във вечността е нещо като едно вдишване и издишване?

Всичко, което представляваме, сме го постигнали в продължение на стотици животи. Придобили сме мъдрост, която ни е помогнала да изградим нашата изключителност и красота. Ако въпреки всичко някои искат да се придържат към тезата че земният живот е еднократно явление, как ще обяснят например, че преди шест години в едно малко селце в Северен Китай в бедно селско семейство се ражда момче, което цифром и словом на пет години с успех полага зрелостен изпит. Откъде е получило своите знания? Със сигурност не от своите близки, защото те са неграмотни, камо ли да боравят със сложни математически формули, или да говорят чужди езици. Повечето т.нар. „учени“, които в моите очи са по-скоро изобретатели на догми и теории, отхвърлят подобни факти с модерната дума „случайност“; тя винаги идва на помощ, когато липсват познания. Това момче е натрупало знанията си от своите предишни животи. Между другото, случаи като този в Близкия Изток съвсем не са рядкост.

Ние сме много по-ценни, много по-прекрасни, за да сме само миг от вечността. Телата, които обитаваме, са перфектни транспортни средства — избраните от нас „автомобили“, които ни дават възможност да живеем и да играем на материално ниво. Междувременно обаче сме потънали в илюзията, че ние САМИТЕ сме тези тела. Имаме своя произход, своето наследство, което сме получили преди безкрайно много време, но сме забравили себе си. Забравили сме и междувременно отричаме с всички сили, че сме тази Вселена и за съжаление отричаме и отговорност за нея.

Ние сме създали всичко това и продължаваме да го създаваме. Ние СМЕ това, което мислим. Ако във фантазиите си представим сексуален акт, цялото ни същество се възбужда. Ако мислим за беди, ще ни сполети беда. Ако размишляваме за радостта, ще я имаме. Така създаваме нашето бъдеще. Всяка мисъл, която ни ангажира, всяка фантазия и емоция, които се раждат независимо с каква цел, предизвикват чувство, което се отпечатва и складира в душата ни. След това то създава предпоставките за нашите житейски условия, защото привлича обстоятелствата, които са предизвикани и съответстват на същото чувство, запечатано в душата. Всяка дума, която изговаряме, определя нашите бъдещи дни, защото думите са само звукове, които отпечатват чувствата в душата ни, родени в мислите. Никой човек не е жертва на волята или плановете на някого другиго. Всичко, което ни се случва, сме донесли чрез нашите мисли или чувства. Фантазирали сме или с „какво — би — станало — ако“, или с някаква форма на страха. Или някой е казал, че нещо трябва да е така, а не иначе, и ние сме го приели за чиста монета. Всичко, което се случва, се случва като преднамерен акт, установен от мислите и емоциите. ВСИЧКО!

Хилядолетия наред различни същества са се опитвали да ни предадат това знание — със загадки, песни и текстове — но повечето от нас не искат да си го припомнят. Само малцина поемат върху плещите си отговорността за своя живот. Космосът обаче е създаден по този начин и затова е най-перфектната, правилната и справедлива система. Той улеснява всеки от нас ДА СТАНЕ ТАКЪВ, какъвто иска. От най-отвратителен и ужасен — до най-достоен и извисен. Ние получаваме това, което изказваме. Колкото по-ограничена представа човек има за себе си, толкова ще е поограничен. Колкото по-малко уважава интелигентността си, толкова ще е по-глупав. Колкото помалко се смята за красив, толкова ще е по-грозен. Колкото мисли, че е беден, толкова повече ще обеднява. Кой тогава е творец на живота? НИЕ САМИТЕ!

Но какво постигат днес повечето от нас? Нашите велики творения са войни, нещастия, грижи, страдания, яд, мизерия, омраза, раздвоение, самоотхвърляне, болести и смърт.

Повечето хора водят ограничен живот, приели са ограничени идеи, които са превърнали в непоклатими душевни истини и съответно — в житейска реалност и техен собствен затвор.

Хората са скъсали с любовта, с което ОСЪЖДАТ всички неща, всички хора и дори самите себе си.

Те живеят според комплекса на модата, носещ името красота, и се ограждат с предмети, които ограниченото съзнание би приело — съзнанието, което отхвърля всичко извън собствения си недостижим идеал.

Те са деца, които са родени само за да пораснат, да загубят виталността на телата си и да потънат в мисли за старостта, докато умрат.

Yoda Shampoo Advert

Ние, които някога сме били велики творци, днес сме пропаднали до стадни създания, живеещи изолирано в големи градове и изпълнени със страх зад заключени врати. Вместо радост, любов и дела, подобни на Христовите, изграждаме грамадни сгради и отвратително съзнание. Създали сме общество, което регулира и контролира какво да мислим, в какво да вярваме, как да се държим и как да изглеждаме.

Пламенният творец в нас, който има властта да приеме една мисъл и да придаде всякаква форма на живота, е хванат в капана на религиите и догмите, модата и традицията чрез ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ, ОГРАНИЧЕНОТО МИСЛЕНЕ!

Но ние всеки ден сме свободни да прилагаме конструктивно мислите, фантазиите и чувствата си за благото на света.