Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2016 18:07 - Официалната реалност е ненормална, а ти не си наред
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 768 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Мисловният орган обвързва с тялото и с нещата от света. Той привързва човека, както въжето привързва животното. Но мисловният орган създава у човека също и крайната антипатия спрямо обектите на сетивното възприятие, като че ли те са отрова. Така той го освобождава от обвързаността му. Затова мисловният орган е както причината за обвързването на човека, така също и причината за неговото освобождение. Когато е помрачен от раджас, той причинява обвързване. Но когато е освободен от раджас и тамас и е пречистен, той донася освобождение.Човекът е чисто съзнание, без обвързаност. Само неговият мисловен орган го мами. Той го обвързва с оковите на тялото, на сетивните органи и на жизнения дъх. Той му внушава мисли за „аз" и „мое". Той го кара безкрайно да Скита насам-нататък под влиянието на действията,
които е причинил.Грешката да се отъждествява Атман с не-Атман е причината за раждане, смърт и преражданена човека. Това погрешно отъждествяване се създава от мисловния орган. Той причинява бедата от раждане, смърт и прераждане на онези хора, които нямат способност за различаване и са опетнени от раджас и тамас.Затова търсещият освобождение трябва да се потруди старателно, за да пречисти мисленето.Когато мислите са съвсем чисти, освобождението може да се улови толкова лесно, както плода, който човек държи в дланта си. Стреми се сериозно към освобождение и желанието ти по отношение на обектите на сетивни възприятия ще се изкорени. Във всички действия запазвай хладнокръвие; доверявай се на действителността. Упражнявай се постоянно в умствена дисциплина. Слушай словото на Брахман, размишлявай върху него, медитирай върху него. Така мисловният орган ще се освободи от злото на раджас.Следователно „умствената обвивка" не може да бъде Атман. Тя има начало и край и е подложена на промени. Тя е обиталището на болки, тя е предмет на познание. Гледащият не може да бъде гледаното.Способността за съждение, която се намира в интелектуалната обвивка, е отражение на Атман, чистото съзнание. Интелектуалната обвивка е последица от майя. Тя има способността за познание и действие. Тя винаги се отъждествява напълно с тялото.Тя е без начало. Нейният характерен признак е чувството за „аз". Тя е основата на човешката индивидуалност. Тя е причинителката на всички действия и начинания. Под натиска на предизвикани в миналите животи склонности и впечатления тя извършва добродетелни или грешни действия и преживява техните резултати.Чрез мисълта за „аз" и „мое" тази интелектуална обвивка се отъждествява непрестанно с тялото, с физическите състояния и задълженията, които принадлежат на тези различни състояния и условия на живот. Тази интелектуална обвивка свети с ярка светлина, защото е близо до блестящия Атман. Тя е дреха на Атман, но човек се отъждествява с тази дреха и преброжда в тая измама цикъла на раждането, смъртта и прераждането.Атман, чистото съзнание, е светлината, която сияе в съкровищницата на сърцето, центърът на всичката жизнена сила. Той е неизменяем, но става „действащ" и „изпитващ", когато погрешно се смесва с интелектуалната обвивка.Поради това погрешно отъждествяване Атман приема ограничението на интелектуалната обвивка, която е напълно различна от него. Така човек се смята за отделен от Атман, макар че той самият е Атман. Така той се смята за отделен от Брахман, който е един и същи Атман във всички създания. Също така и един невежа може да смята, че глиненото гърне е нещо различно от глината, от която то е направено.По своята същност Атман е вечно непроменен и съвършен. Но той приема качествата и същността на своите обвивки, защото погрешно се идентифицира с тях.Атман е зрителят отвъд всички качества и всяко действие. Той може да се изпита непосредствено като чисто съзнание и безкрайно блаженство. Неговото явяване като индивидуална душа се причинява от лъжливата ни представа и няма реалност. По своята собствена същност това явяване е нереално. Когато заблудата ни бъде премахната, то престава да съществува. Явяването на Атман като индивидуална душа съществува само докато продължава тази заблуда, защото тя е само заблуда на нашето познание. Докато трае заблудата ни въжето изглежда като змия. Когато тя престане, съществуването на змията свършва.Когато изчезне тъмнината на нереалността, тогава се появява ясно вечният Атман. Затова човек трябва да се стреми да освободи вечния Атман от нереалностите на егоизма и заблуждението.




Ако вярваме на модерната масова халюцинация, се очаква, че всеки трябва да се върне в миналото и да си сложи оковите на еднообразието." Бъди част от системата. Следвай масите. Възприеми позицията на статуквото. Ако се колебаеш, гледай повече новини на масмедиите.

Един добре познат журналист веднъж ми каза: ,,Ние наричаме лъжата лъжа. Наричаме я редактиране."

Можете да се върнете колкото искате назад в историята и ще откриете, че думата ,,ние" се използва отново и отново от обществените водачи: ,,Ние трябва да напрвим това, ние трябва да направим онова. Ние трябва да сме единни, ние трябва да се обединим." Но какво означава това ,,ние"?

По начина, по който се употребява, не означава нищо. То е голяма илюзия. То отваря портите за управление на съзнанието ви.

Когато мъглявото ,,ние" замени ясното, отговорно, обосновано и творческо ,,Аз", умът ни ферментира. Защото ,,ние" е захар за мозъка.

Това ,,ние" никога не може да бъде независимо. Само ,,Азът" може да бъде независим.

В резултат на едно дребно нещо, наречено 1960-е, ,,ние" превзе ,,Аз". Няколко скалъпени, отживели времето си и блудкави азиатски философии и духовни учения излязоха на сцената. ,,Ние" стана заразителна модерна идея. Тя набра сили. Влезе и в радара на агентите по елитарна пропаганда. Те само това чакаха, защото именно те по начало помогнаха на ,,ние" да добие слава.

Операцията проработи. Модерното постепенно се превърна в традиция. ,,Ние" успя да замени ,,Аза" у много хора. Защитата на правата и свободата на отделната личност се обезцени. Дойде ,,по-възвишеното ние" и се настани сред образованите и културните деятели, сред интелектуалците и академиците, сред домораслите духовни учители, сред левите критици на статуквото, сред дрогираните с антидепресанти и мързеливите безделници, сред цялата основа на Републиката.

Като минаха години и десетилетия, схващането за ,,ние" - всъщност за колективизация, - и неговите изисквания за ,,хуманна цивилизация" се разпростряха още повече. Централно място на сцената зае идеята ,,Дайте да дадем".

Във всяка обществена сфера на обществото хората бяха насърчени да мислят за себе си като за част от ,,ние" - често бъркано с ,,великото цяло". Отделният индивид и неговите надежди, уникалните му идеали, стремления и заложби, неговата непоколебимост и волева сила.. всички те бяха представени като реликви от едно провалило се и объркано минало.

В определени случаи самотни и инициативни хора, правещи открития и изобретения, който действително можеха да са от полза за цялото човечество, бяха погълнати от тялото на ,,хуманния" колективизъм... преди да бъдат изхвърлени край пътя заедно с приноса си, а след това и забравени.

При общество от ,,ние" никой не се издига над масите, освен онези, които управляват, подвеждат и промиват ума на широката публика. И неизбежно стигаме до умозрения, каквото е това на Питър Колеро от Социологическия факултет на Университета в Западен Орегон. Той издаде книгата ,,Митът за индивидуализма: Как социалните сили оформят живота ни" (2013, второ изд.). В нея са описани собствените му размисли, както и на много други съвременни академици.

Колеро пише: ,,Повечето хора днес вярват, че индивидът е личност с независими и уникални характеристики. Това обаче е мит."

Ама наистина ли? Историята ни показва, че в течение на предълги векове се е водила безмилостна война за освобождението на отделния човек от ,,ние" - от непровестените маси, от групата, подвластна на чужда воля.

А сега, ако вярваме на модерната пропагандирана илюзия, се очаква, че всеки трябва да се върне в миналото и да си сложи оковите на еднообразието?

Официалната реалност казва ,,да". Официалната реалност казва ,,предай се". Официалната реалност казва, че ни очаква. Царството Божие на Земята, ако изхвърлим неповторимостта си и се откажем от индивидуалността си.

Официалната реалност е психопатична. Защото НИЕ не признава ТЕБ!

illuminatibg.blogspot.bg/

image


Знай, че майя и всичките и въздействия - от космичния интелект до тялото от груба материя - са различни от Атман. Всичко това е недействително, както миража в пустинята.Има една действителност, създадена от самата себе си, която е основата на нашето самосъзнание. Тази действителност е зрител на трите състояния на съзнанието ни и е различна от петте телесни обвивки.Тази действителност е знаещият във всички състояния на съзнанието - състоянието на бодърстване, на сънуване и на съня без сънища. Тя съзнава присъствието или отсъствието на мисловния орган, както и неговите функции. Тя е Атман.Тази действителност съзира всичко в своята собствена светлина. Нея самата никой не може да я види. Тя дава съзнание на мисловния орган и на разсъдъка, но нея никой не я просветлява.Тази действителност прониква вселената, но нея нищо не я прониква. Тя самата свети.Вселената засиява в отражението на нейната светлина.Нейното присъствие предизвиква дейността на тялото, на сетивата, на мисловния орган и на интелекта, като че ли те се подчиняват на нейната заповед. Нейната същност е вечно съзнание. Тя познава всичко - от мисълта до самото тяло. Тя познава радост и мъка и всички предмети на сетивно възприятие. Тя знае обективно всичко, така както човек знае за конкретното съществуване на една стомна.Това е Атман, Върховното същество, Прастарият. Неговото изживяване на безкрайна радост не свършва никога. Той е винаги един и същ. Той е самото съзнание. Под негова заповед работят органите и жизнените енергии.Тук, в това тяло, в пречистения мисловен орган, в тайната стаичка на разума, в безкрайната вселена вътре в сърцето, Атман засиява в своя очарователен блясък, както слънцето по обяд.Неговата светлина разкрива вселената.Той е знаещият във всички вълнения на мисълта и всички дела на отделния човек. Той е зрителят на всички дейности на тялото, на сетивните органи и на жизнената енергия. Той изглежда е тъждествен с всички тях, както огънят изглежда е тъждествен с нажежено желязно топче. И все пак той нито е активен, нито е подложен и на най-малка промяна.Атман е без раждане и смърт. Той не расте и не изчезва. Той е неизменяем, вечен. Той не умира, когато тялото се разложи. Изчезва ли въздухът,когато се счупи стомната, която го е съдържала?

image

Атман е различен от майя - първата причина, и от нейното въздействие - вселената.Същността на Атман е чисто съзнание. Атман разкрива цялата вселена от съзнание и материя. Той самият не може да се определи. Той запазва цялото усещане за нашата идентичност през различните фази на съзнание - в будност, сънуване и спане. Той се изявява като зрител на нашето мислене.Човекът живее в окови, понеже поради невежество, смята за свой действителен Аз това,което е не-Атман. Оттук следва страданието от раждане и смърт. В своето
невежество човекът отъждествява Атман със своето тяло и смята преходното за действително. Така той храни тялото си, украсява го и го предпазва с голямо старание. Той се оплита от предметите на сетивни възприятия, както гъсеницата - от нишките на какавидата. Измамен от своето невежество, човек смесва едното с другото.Когато чистите лъчи на Атман са скрити по този начин, измаменият се отъждествява със своето тяло, което е не-Атман. Тогава раджас, която има силата да проектира измамни форми, му причинява сериозни вреди. Тя го оковава във веригите на похотта, на гнева и на други страсти.Мисленето му се изопачава. Неговото съзнание за Атман се поглъща от акулата на съвършеното невежество. Като отстъпва пред силата на раджас, той се отъждествява с многото импулси и промени на мисленето. Затова е тласкан насам-натам, веднъж изплуващ, а друг път отново потъващ в безграничното море на раждане и смърт, чиито води са размътени от отровата на сетивното преживяване. Слънчевите лъчи привличат влагата и тя образува стената от облаци, която скрива слънцето. Така изглежда, като че ли има само облаци. Също така „аз"-ът, който е породен от Атман, скрива истинската природа на Атман, така че изглежда, като че ли има само „аз". През бурен ден слънцето се поглъща напълно от плътните облаци. Тези облаци пък се подхващат от остри, мразовити пориви на вятъра. Така ужасната сила на раджас напада заблудения човек с всякакви видове страдания, когато Атман е скрит в тъмните облаци на тамас. Обвързаността на човека се причинява от силата на тамас и раджас. Измамен от тях, той погрешно смята тялото за Атман и попада на пътя, който води към смърт и прераждане. Животът на човека в този относителен свят може да се сравни с дърво. Тамас е семето.Отъждествяването на Атман с тялото му дава растеж. Желанията са листата му. Дейността е неговият сок, тялото е стъблото му. Жизнените сили са неговите големи клони, сетивните органи са малките му клони. Сетивните възприятия са цветовете му, плодовете му са страданията, предизвикани от някои негови действия. Човекът е птицата, която изяжда плодовете на дървото на живота.Обвързаността на Атман с не-Атман произлиза от невежеството и няма външна причина. Тя е без начало и ще съществува докато човек намери просветление. Докато остава в положението на такава обвързаност, той ще бъде подложен на дълга верига от мизерия,раждане, смърт, болест, немощ и други.
Тази обвързаност не се разчупва с оръжия, вятър, огън или с милиони действия. Само острият меч на познанието може да пререже тази обвързаност. Той се изковава от различаването и се наточва с чистотата на сърцето и с божествената милост.Човек трябва да изпълнява честно и с пълно себеотдаване задълженията си в своя живот така, както учат писанията. Това очиства сърцето му.Човек, чието сърце е чисто, узнава Атман. С това той унищожава до корен увивните растения, които го привързват към света.Атман живее вътре. Той не е обвързан и е отвъд всяка дейност. Човек трябва да отдели този.Атман от всеки предмет на познание, така както стрък трева се освобождава от своето листно влагалище. След това той трябва да накара да се погълнат в Атман всички явления, които образуват света от имена и форми.-Душата, която може да остане така сама в Атман, е наистина свободна.Ти никога не се отъждествяваш със сянката, която хвърля тялото ти, нито с огледалния му образ, също не и с тялото, което съзираш на сън или във въображението си. Затова не трябва да се отъждествяваш и с това живо тяло. Невежите отъждествяват тялото с Атман. Това невежество е основната причина за раждане, смърт и прераждане. Затова ти трябва сериозно да се стремиш да го разрушиш. Когато сърцето ти е
освободено от такова невежество,прераждането става невъзможно. Ти ще достигнеш безсмъртие.



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687952
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031