Блогът на budha2 :: Индивидът срещу глобализма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2017 09:26 - Индивидът срещу глобализма

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.01.2017 09:26

„Индивидът все още има избор. Но той трябва да го направи“
Терминът „глобално решение“ изважда индивида от сметките, защото индивидът даже не е бройка — той няма значение на целия фон, а е само пионка, нищожество на шахматната дъска. И колкото повече лековерни и заблудени хора се приобщават към това схващане, индивидът става по-малък и се обезценява.

Това се прави умишлено.

Такъв е сценарият за бъдещето: да се създават проблеми, за решение на които се представя колективизацията. При нея вниманието на индивида се отклонява психологически, умствено, емоционално и душевно от собствените му възгледи, личните му желания и творчески заложби, като те се размиват в Групата („цялото човечество“). Пропагандира се идеята, че ако индивидът се занимава с нещо различно от Групата, е егоист, алчен, нечовечен — с други думи, той е престъпник.

Все по-често и по-често днешните млади се възпитават по този начин. Великото „ние“ им се продава като евтина дрога на улицата. Те купуват. Те вярват, че това „ние“ е истинско, а не изкуствена кукичка, създадена да ги въвлече в глобалистката мрежа, изплетена от мегакорпорации, банки, фондации, правителства и повсеместните интереси на Рокфелер.

Ами индивидът с неговия ум, уникални възприятия, независими идеи, оригиналност и жизнени сили? — Те са стъпкани в масовата надпревара за „един по-добър свят“.

Нося горещи новини

Земята не е космически кораб и ние не сме екипажът му. Ако Земята е космически кораб, той има сериозни инженерни грешки, защото всяка година непрекъснато прави едно и също пътешествие около едно и също слънце. Никой от нас няма конкретна функция на кораба, каквато би имал някой от екипажа.

Нека се върнем назад в историята — колкото далеч поискате. Недоимъкът и гладът по света, които са прераствали в кризи, или са били създавани от елита, или са били поддържани от него, за да преборят инакомислещите и за да подстрекават към колективистко съзнание. При такова съзнание решенията идват от горе. Такива решения ограничават индивидуалната свобода.

В по-новата човешка история възниква различна идея: да се установи изключително зловредно правителство, което да пази индивида от самия него. Тази идея трудно си проправи път. Колективистите отдавна са се борили за нея.

Но независимо от обстоятелствата, индивидът може да бъде автор на собствената си свобода и всичко, произтичащо от нея. Той може да открие в себе си невероятни възможности. Може да размишлява какво означава да създава реалност, която е изражение на неговите най-дълбоки желания. А след това може да предприеме пътешествие, което никой и никоя група не могат да спрат.

Цивилизациите идват и си отиват, издигат се и падат, но индивидът остава
Думата „въображение“,1 ако бъде правилно разбрана, ни показва, че индивидът може да вижда образи и да твори бъдеще,2 което никога не е било и няма да бъде, освен ако той не го създаде.

Въображението е противоположност на просташкото, ограниченото, добре известното, познатото, общоприетото. Въображението е предизвикателство срещу статуквото. Въображението е истинската заплаха, която индивидът представлява за всички системи, опитващи да предсказват мисловни процеси и действия.

Ето защо „всичко е само информация“ е една промиваща мозъците фраза. Идеите, мислите — нищо не било оригинално, нищо не било ново. Всички ние „споделяме“ информация, която витаела в колективното съзнание; индивидът не създавал нищо. А това е пълна противоположност на истината, че:

Индивидът създава всичко
Той не може да бъде предвидим, ако бъде себе си.3 Той не е сбор от обичайно повтарящи се действия. Той не е машина.

Той не е никой друг.

Той се усъвършенства със собствени сили.

Той може да бъде възможно най-непредвидим. Например, да заложи къщата си срещу още несъздаденото си бъдеще.

Той не е част от всемира.4

Той не е покорен слуга на Ред.

Той създава пространството и времето на собственото си бъдеще.

Още през 1961 г. един много надарен лечител — Ричард Дженкинс, за когото пиша в книгата си The Secret Behind Secret Societies,5 разясни това, което се задава. Той ми написа писмо, което ще перифразирам по памет:

„Хората бъркат съпричастността си към другите с някаква прекомерно раздута идея за групова идентичност. Тези неща не са едно и също. Хората все повече се страхуват от своето уникално и различно съществуване. Това е социален страх. На населението му се пробутва нов социален договор: или се вписваш, или оставаш без права. Тази концепция е тоталитарна. Тя навлиза през задната вратичка.“
Да, но тя вече спокойно си влиза и през предната врата.

Индивидът все още има избор. Но той трябва да го направи. Или да опознае собствените си сили, или да се лиши от тях заради илюзията за принадлежност. Или да разпали огъня в себе си, или да си сложи фалшива маска и да се поклони на Групата.

„Азът“ не е изолиран. Той може да се протегне към другите, когато и както си пожелае. Въпросът е — дали той ходи по стабилната основа на своята независимост, или си търси група, която да му послужи като сал и към която се прикачва без мисъл и колебание.

Глобализмът не е само икономика и политика
Глобализмът е и система, която наподобява сал, носещ се по течението към едно машинизирано бъдеще. Качете се на този сал и ще откриете великото Ние — сбор от безлични части, всяка от които е индивидуалност в състояние на духовна амнезия.

Щастието на едно такова място се изчерпва с функцията и дрогата. То е захаросан блян, почистен от всяко ясно определение.

Това е крайната цел на елитарните среди за социалната справедливост и равенството.

Автор: Джон Рапопорт