Блогът на budha2 :: Американски учени предричат апокалипсис за Европа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.01.2017 13:08 - Американски учени предричат апокалипсис за Европа

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 2281 Коментари: 0 Гласове:

Нова климатична симулация на американски учени сочи, че течението Гълфстрийм може да бъде прекъснато в резултат на силни изменения в климата, предаде сп. "Шпигел". Решаваща роля в случая играе обмяната на сол между Атлантическия и Индийския океан. Намаляването на снабдяването със сол според изчисленията ще доведе до колапса на течението, което стига от Карибите през Исландия и Норвегия до Южна Африка. В резултат на това средните температури в Северна Европа ще падна значително.
Гълфстрийм ще спре да тече, Европа ще замръзне - този кошмарен сценарий се считаше за опроверган, но изследователите на климата признаха, че не са отчели една много сериозна опасност. Атлантическият океан край Кейптаун не е много благ за хората: студената вода тегли плувците навътре, дъното рязко изчезва под краката, има и много акули. Къпането съвсем не е за препоръчване.

Качеството на водата около южноафриканската метрополия е интересно не само за местните жители и туристите, но и за всички европейци, които са си останали на Стария континент.

Защото именно тук, където Атлантикът и Индийският океан се сливат, се решава бъдещето на Гълфстрийм, или с други думи, на "печката" на Европа. Неговата топлина осигурява мекия климат в Северна Европа.

Топлото водно течение се ражда в Мексиканския залив. Оттам водата, насочвана от ветровете и въртенето на Земята, поема на север. По пътя те се охлажда и става все по-солена, защото постоянно се изпарява. Същевременно плътността й се увеличава. Накрая охладената и богата на сол вода потъва в дълбините и се връща обратно на юг.

Но как изменението на климата влияе върху тези процеси? Тук се намесва далечният нос Добра надежда, защото всъщност течението започва още там. Става въпрос за това, в коя посока Индийският и Атлантическият океан насочват товара си от сол на 34-ия градус южна ширина. Евентуална промяна в солевия баланс би могла да наруши импулса на топлото течение край бреговете на Гренландия и по този начин да предизвика края на Гълфстрийм.

За една "подценявана" заплаха за Гълфстрийм сега предупреждават американски изследователи, ръководени от Уей Лю от Института Скрипс в Сан Диего. Условията в Южния Атлантик превърнаха печката на Централна Европа в несигурен източник. А възможният колапс на Гълфстрийм може да свали температурите в Северозападна Европа. С минус седем градуса по Целзий в Исландия, с минус пет в Северна Норвегия, минус три в Ирландия и Шотландия, минус един градус от Бретан през северната част на Германия до балтийските държави.

И то въпреки, че глобалното затоплянето дотогава ще е увеличило средната температура на Земята с най-малко до два три градуса.

Новите резултати актуализират дебат, който сякаш отдавна приключи. Ужасът от това, че Гълфстрийм може да загине, е залегнал в сценария на филма "Денят след утре". Той се считаше за научно опроверган. В най-новия доклад на Световния съвет на климата пише, че Гълфстрийм може да отслабне поради изменението на климата с 20 до 30%, но не и да секне.

В новото проучване солта е решаващ елемент. Каква част от нея остава в Атлантика и колко от нея пресича през 34-градусовата линия между Кейптаун и Буенос Айрес - и в каква посока? Въз основа на климатичните модели, на които се опира Световният съвет на климата, се очертава следната хипотеза: Атлантикът привнася в южната си част прясна вода с ниско съдържание на сол, като по този начин солеността му спада. Ако притокът на север отслабне, и по този начин и самият Гълфстрийм, то загубата на сол също намалява. Така че в морето остава достатъчно от важното вещество, и Гълфстрийм се стабилизира. Моделът отчита, че далечното отопление е само по себе си стабилно срещу естествените колебания.

Въпреки това измерванията в южната част на Атлантическия океан рисуват една много различна картина: според тях системата на Гълфстрийм внася солта, която поддържа функцията му.

Първоначалното смущение обаче намалява количествата сол и вероятно заради това може само да се усили. Става дума за порочен кръг. "Така наречената положителна обратна връзка означава, че системата на Гълфстрийм е достигнала повратна точка, при която губи стабилност и пресъхва", коментира Щефан Рамсторф от Института по климатология в Потсдам. Сложният механизъм за пренос на топлина вече е нестабилен. Това означава, че Гълфстрийм губи стабилност и скоро може да секне.

Екипът, ръководен от Уей Лю, е взел предвид данните от измерванията за своята компютърно генерирана симулация на глобалния климат. Новият модел се основава на силно повишеното съдържание на въглероден диоксид в атмосферата и предрича пълен срив на Гълфстрийм до 300 година. Още след 100 години течението ще се забави значително.

Основа на новите прогнози са реални измервания на разпределението на прясната вода в Атлантическия басейн. По-рано се предполагаше, че Гълфстрийм разнася сладководни води в Атлантическия океан. Но очевидно се случва точно обратното. Течението носи вода с ниско съдържание на сол от Атлантическия океан. По този начин факторът, за който се смяташе, че оказва стабилизиращ ефект върху системата, се превръща в неин екзекутор.

Какво ще стане, ако Гълфстрийм спре?

http://historynakratko.blogspot.bg/2015/02/blog-post_69.html

Топлите води на Гълфстрийм подгряват студения арктически въздух над северозападна Европа. Затова в тези части средногодишните температури са с 5 °С по-високи, отколкото на други места по света, намиращи се на аналогична географска ширина. Придвижването на водните маси на течението от юг на север се поражда от разликата в солеността на водите в Северния и Южния Атлантик.

За да се образуват ледниците, покриващи Гренландия и Арктика се разходват огромни количества морска вода, но само такава, която е опреснена, а разтворените в нея соли остават в океанските води. Затова солеността на водата около Гренландия и Арктика е значително по-висока, отколкото водата в Южния Атлантик. По-солената вода е с по-висока плътност, затова се спуска към дълбините на океана. На нейно място нахлува по-леката и по-топла вода от Южното полукълбо. Постепенно тя изстива, започва да се спуска към дъното и заедно със студеното подводно течение се връща към екваториалните ширини. Този естествен “двигател” задвижва непрекъснато Гълфстрийм.

Но ако се повреди, най-бързото на планетата ни океанско течение ще се забави или дори може да спре. Какво ще се случи, ако Гълфстрийм спре? Тъй като е част от глобалния океански конвейер, който разнася и преразпределя топлината по цялата планета (заедно с теченият в другите земни океани), спирането на Гълфстрийм ще има катастрофални последствия. Климатът на планетата ще започне да се пренастройва и първо в Северния Атлантик температурите ще се понижат средно с 3-5 °С средно годишно. Това ще доведе до по-свирепи зими в Западна Европа и едновременно с тях на мащабни засушавания по цялата планета.

Охлаждането на Северния Атлантик ще продължи няколко века, при това на фона на глобалното затопляне, което пък е основната причина, която може да повреди “двигателя” на Гълфстрийм. Знаем отдавна, че Гренландския леден щит и аркитческите ледове стремително намаляват. Образувалата се от това вода намалява солеността на морската вода. За момента не е ясно кой е онзи праг на соленост, който не бива да се преминава, и при който студените води няма да са достатъчно тежки (т.е. солени), за да се спускат към океанското дъно. Точно това разреждане на студените северни води може да забави, а в най-лошият случай и окончателно да спре Гълфстрийм.

Данни от мониторинга на океанските води показват, че опресняването на северните водни маси е започнало преди около 40 години, а през последните 10 години темповете на снижаване на солеността на водата драстично са се увеличили. От 1950 година насам постъпващата студена вода в Северния Атлантик е наляла с почти 20%.

Гълфстрийм вече е преминавал през фаза на забавяне. Палеоклиматолози са установили, че преди 12 700 години започва затопляне на климата. Изведнъж, за няколко десетилетия се наблюдава рязко охлаждане, което води до застудяване в Северното кълбо, продължило през следващите 1 300 години. Периодът е наречен ранен дриас – на името на студолюбиво растение (Dryas octopelata - цветето полярен сребърник), разпространило се бурно по цяла Европа по онова време. Застудяването прекъснало също толкова неочаквано, колкото и настъпило. А причината за тези резки промени трябва да се търси в разтапянето на ледниците, покриващи през този период Северна Америка, последвалото опресняване на морската вода и резултатът от това – засичането и неравномерното поведение на Гълфстрийм.

historynakratko.blogspot.bg/2015/02/blog-post_69.html

http://strogosekretno.com/img/190/3-2.jpg

Функциите на Гълфстрийм не могат да се разглеждат отделно от глобалните процеси на Земята. Сега на планетата се формират два нови климатостабилизиращи фактора - на Север е атлантическият център за охлаждане, а в Западно-Тихоокеанския център - на затопляне. При това в зоната на Екватора водата става все по-солена и потъва в дълбочина. Пресните води, постъпващи от полярните области, са по-леки. Това може да доведе до още по-голяма трагедия - до обръщане на посоката на Гълфстрийм, т.е. процес на насрещно движение на водите от Арктика, които ще охлаждат океана до приекваториалните широчини. По този начин в Северното полукълбо вече се формира процес на обратно течение, реверс на Гълфстрийм.

В Западна Европа, Канада и САЩ зимата е безпрецедентна - снегове и студове. Всяка зима оттук нататък ще бъдат регистрирани нови рекорди на все по-ниски температури. Онова, което защитаваше целия свят от нов ледников период, така наречената термохалинна система на циркулиране или Голям конвейрен пояс, в момента в редица места на света е умряла или е в процес на умиране на други.

Отсъствието на Гълфстрийм в източната част на Северния Атлантик наруши и нормалния ход на атмосферните потоци през лятото на 2010 г., в резултат на което се образуваха нечувано високи температури в Москва и наводнения в Централна Европа, Китай, Пакистан, Австралия, Нова Зеландия.

Създаденият от BP нефтен вулкан на дъното на Мексиканския залив уби кардиостимулатора на климата на планетата и ще има трагични последици за човешката цивилизация - екологичен колапс, глобален глад, масова миграция на населението от зоните, непригодни за обитаване.

Новият ледников период може да започне всеки момент или в течение на няколко години.

Мощни циклони покриха Европа и Австралия. Сняг и ледени дъждове валят в Русия и САЩ. Не работят летища. В десетки страни беше обявено извънредно положение. Зимните ваканции вместо почивка, станаха борба за живот. Всичко това е от загубата с вселенски мащаб - на Гълфстрийм.

Тази огромна река в океана събира топлите води от Карибския басейн, заобикаля Европа и достига до Мурманск, който заради това е незамръзващо пристанище, използвано от руските военноморски сили. Разположеният малко по-нататък Архангелск обаче замръзва, тъй като до него Гълфстрийма вече не достига. Без течението Англия ще се превърне в малка Гренландия (има признаци, че това е започнало) и ще бъде покрита с многометров лед, континенталният бряг на Европа ще се превърне в нещо приличащо на севера на Русия. И за Ламанша хората ще трябва да забравят като воден път, тъй като ще замръзва.

С една дума, липсата на Гълфстрийм ще направи непригоден за живот най-развитата част на планетата.

Всичко започна на 20 април 2010 г., когато нефтодобивната платформа Deepwater Horizon, разположена в Мексиканския залив, беше взривена. Два дни след това платформата потъна и от дъното започна да изригва нефт в открито море. Колко е изтекло, не е известно. Но във водите на Мексиканския залив, където се формира началото на Гълфстрийм, попаднаха над трилион литра нефт. В историята няма подобно събитие - на внезапна и пълна смяна на природна система от неработеща система, създадена от човека. А в Мексиканския залив се появи изкуствено създадена водна система, която радикално промени такива параметри като температура, гъстота и соленост на морската вода. Това спря продължаващото от милиони години движение на Кръговото течение в залива.

Към това се прибави и химикалът Corexit, с който ВР атакуваше разлятия нефт. Вероятно става дума за 500 милиона литра Corexit и други препарати за разграждане на изтеклия нефт. Това доведе до потъмняване на цвета на водата и съответно до ръст на нейната температура.

Сега реален начин за изчистване на дъното на Мексиканския залив няма. На стотици километри нефтът унищожи всичко. Застрашен е животът на 40 милиона американци.

Какъв е апокалиптичният сценарий? Заради падането на температурата, снежната покривка ще се задържа доста по-дълго. А тъй като отражателната способност на белия сняг е около 9 пъти повече от черната земя, слънчевата светлина ще се отразява от него много по-силно вместо да се превръща в топлина. Получава се своеобразна верижна реакция, която постепенно ще доведе до това че снегът ще покрие почти цялата земя.

А след това ще започне процесът на настъплението на ледниците в сушата, по-точно "теченето" на ледниците, тъй като те текат доста бързо, със скорост 7 метра на денонощие.

Погледът върху картите показва как изглежда Гълфстрийм сега. Добре се вижда, че цикличният участък на Гълфстрийм, наричан Warm-core Eddy, напълно се е разпаднал, а вторият цикличен кръгов участък Cold-core Eddy значително е намалил интензивността си и е започнал да се разпада на отделни участъци. Освен това извитата опашка на Гълфстрийм, наричана Meander, също е започнала да се разпада и изправя.

Това води към охлаждане на Световния океан и той започва по-силно да поглъща атмосферна въглеродна киселина. Това е като при шампанското - колкото е по-студено, толкова по-малко газове излизат от него. Концентрацията на въглеродна киселина в атмосферата силно намалява, тъй като тя е основен парников газ, парниковият ефект отслабва и съответно температурата на планетата продължава своето падане.

Описанието по принцип се отнася за крайбрежните територии, т.е. тези, на които сега живеят 40 процента от населението на планетата и които произвеждат над половината от световния продукт.

И така, Гълфстрийм постепенно спира. Топлата вода не стига до Арктика и тя все повече се покрива с лед. В края на краищата покрай северния бряг на Русия ще се образува огромна ледена "язовирна стена", в която ще опират и ще спират най-мощните сибирски реки Енисей, Лена, Об. В края на XX век разливът на Лена, която не успя навреме да се освободи от леда, доведе до истинска катастрофа и унищожи град Ленск.

След образуването на Сибирската ледена стена думата "навреме" няма да съществува. С всяка година ледените задръствания на реките ще стават все по-мощни, а разливите им все по-големи.

Ледените стени постепенно ще спрат течението на реките. Водата от Об и Енисей, без да стига до океана, ще потопи равнината. Нивото на водата в новото море ще се повишава докато не стигне 130 метра. След това през Тургайския "пролив", разположен в източната част на Уралските планини ще започне да изтича към Европа. Потокът ще измие 40-метровия слой на почвата и ще разкрие гранитното дъно.

Заедно с разширяването и задълбочаването на протока равнището на младото море ще падне до 90 метра. Излишъците вода ще запълнят Туранската равнина. Аралско море ще се слее с Каспийско море, а равнището на последното ще се вдигне с над 80 метра. По-нататък водата по Кумо-Маничската падина ще прелее в Дон. Това фактически ще означава пренасочване на огромните северни реки към Европа. Към Европа ще текат 100 процента от Об и 100 процента от Енисей.

Централно-азиатските републики ще се окажат под вода, а Дон ще се превърне в най-пълноводната река на света, спрямо която Амазонка или Амур ще изглеждат като ручейчета. Ширината на новия поток ще достига 50 и повече километра. Равнището на Азовско море ще се повиши дотолкова, че ще покрие Кримския полуостров и ще се слее с Черно море.

По-нататък водата през Босфора ще мине към Средиземно море. Но и Босфорът с такива обеми вода не може да се справи. Под вода ще се окажат Турция и почти цяла България. За всичко това учените дават 50-70 години. Дотогава северната част на Русия, Скандинавия, Холандия, Дания, Финландия, Англия, Германия и Франция, САЩ и Канада ще бъдат сковани от ледници и нова ледена епоха. Някои учени са убедени, че всичко това ще се случи доста по-рано.

Но може би нещата не са чак толкова страшни. Нали подобни катаклизми със спиране на Гълфстрийм е имало в историята. Имало е, но със забавяне, а не със спиране. Така е било през малкия ледников период п рез XVII век. Тогава са замръзнали каналите в Амстердам и по Темза, Дунав и Рейн са карали кънки.

От 1621 г. до 1669 г. е замръзвал Босфорът, а през 1709 г. и Адриатическо море. Всичко това обаче са били естествени колебания на климата на планетата.

Как ще изглежда Земята, ако всички ледници се стопят

Равнището на световния океан ще се повиши, което ще промени облика на континентите, а някои градове и държави ще изчезнат напълно под водата.

Европа

Ако ледниците се разтопят равнището на морето на Земята ще се повиши приблизително с 65 метра. Лондон, Венеция, Холандия, Молдавия и голяма част от Дания ще изчезнат. Средиземно, Черно и Каспийско море ще увеличат размерите си значително.

Азия

Територии, които сега се населяват от 600 милиона китайци ще потънат под водата, както и цяла Бангладеш и солидна част от Индия. Планинските райони на Камбоджа ще се превърнат в острови.

Северна Америка

Цялото атлантическо крайбрежие на САЩ ще потъне под водата, в това число и бреговете на Мексиканския залив, Флорида и голяма част от Калифорния.

Южна Америка

В Южна Америка ще потъне под водата столицата на Аржентина – Буенос Айрес, както и крайбрежието на Уругвай и Парагвай. Делтите на Парана и Амазонка ще се превърнат в море.

Африка

В сравнение с другите континенти Африка ще загуби най-малко територии, но повишаването на температурите ще направи голяма част от континента необитаема. В Египет, заради повишаването на равнището на Средиземно море, ще бъдат заблатени Кайро и Александрия.

Австралия

Континентът, чиято голяма част се заема от пустиня ще получи вътрешно море, но ще загуби голяма част от тясната си крайбрежна ивица, където сега живеят четири пети от всички австралийци.

Антарктида

Западната част на Антарктида ще се разтопи напълно и бързо. Още сега тази област губи над 65 милиона тона лед годишно.

Източната част на Антарктида съдържа 4/5 от всички ледници на Земята. Именно оттам ще дойде и повишаването на равнището на световния океан.

http://strogosekretno.com/

Промяна на климата. Глобалното затопляне

Причина ли е СО2, или следствие?

Медийните климатолози и Гор твърдят, че е причина и тя е в резултат на неразумното поведение на човека. Въпреки това съществуват множество научни трудове, които доказват, че промените в климата са започнали преди индустриализацията и че СО2 следва промените на температурата:

Ясно се забелязва, че увеличаването на СО2 е в резултат на покачването на температурата, а не обратното. Т.е. първо се покачва температурата, а след това СО2. Това се потвърждава и от трудът на Stott L., A. Timmermann, R. Thunell (2007), Southern Hemisphere and deep-sea warming led deglacial atmospheric CO2 rise and Tropical warming, Science, DOI: 10.1126/science.1143791, където те пишат: Температурите на дълбоките води в океана са се увеличили с 2 градуса между 19000 и 17000 години ПХ, което изпреварва с 1000 години увеличението на атмосферния СО2 и затоплянето на повърхностните слоеве на океаните.

Какво ни чака?

Влияе ли човешката дейност на процеса? Да, но тя не е причина за промяната на климата. Можем ли ние хората, да спрем или забавим развитието на промените с настоящите технологии и социална организация на обществото? Не, не можем.Отговорните политици знаят това, още повече, че те имат не само научни, но и други източници на информация. Очевидно, че нещо тревожно е започнало да се случва преди векове, но ние сме го разбрали съвсем наскоро. Енергията.

1.Този, който има достъп до енергия, ще има по-голям шанс от тези, които нямат.

2. Енергията не стига за всички. Следователно след като енергията е толкова важна, но не стига за всички, трябва да осигурим за нас енергия.

Как? Има два начина:

1. Да се открият нови технологии, които да революционизират самият принцип. Това трябва да се предшества от научен пробив, който засега не се задава.

2. Ако научен пробив не ни даде решението, трябва да вземем енергията на другите. Как можем да вземем енергията на другите?

- Като направим релативно по-бедни другите големи консуматори, чрез увеличаване на цената и. Това става и в момента чрез увеличаване цените на барела и оскъпяване строителството на атомни централи.

- Като водим и печелим войни за енергия.

Точно за това ни подготвя, цялата тази медийна шумотевица. Хората в цялата си история са реагирали по един и същ начин. Когато нещо им е трябвало и не са могли да си го доставят, са се хващали за мечовете … победителите не ги съдят. Горко на победените.