Прочетен: 889 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2013 18:14
.....тwisted mind , soaked in paranoid thoughts , standing on the edge of oblivion , waiting for a savior . . .
1
Отново обикалям сивите улици на града.
Мръсният въздух още повече дразни никотиновата храчка в гърлото ми.
Светлината от лампите едва достига мокрия асфалт заради падналата мъгла.
Подминават ме пияни старчета проклинащи мизерния си живот.
Паля поредна цигара и дробовете ми се изпълват с гъст дим.
Издишам тежко и проследявам с поглед бавно минаващата кола.
Хората казват,че Бог ще ме накаже за всичките убийства.
2
Свещенникът ме пита готов ли съм,
какво да му кажа ,като знам какво следва,
минах през Ада и съм готов за Рая,
имам какво да разкажа,
всеки ден се уча да живея с болката,
всеки ден си казвам, че има защо да продължавам,
но виждам толкова много пречки пред мен,
но не спирам да вървя.
3
Очи ,пълни със сълзи,видели толкова много,
душа пропита с болка,
с треперещи ръце разгръщаики писмото,
свидетел на воини и убииства,
запазил човешкото в себе си,
ветеранът с ужас си спомня за фротна,
виковете и стенанията на ранените му другари,
хаосът възцарил се около тях,
спомените прогарят съзнанието му,
оставяики болезнен белег,
с мъка си спомня приятелите изгубил във воината,
онова красиво детство сега е тъи болезнено...
4
Гласът шептеше в ухото ми "Даваи,направи го!",
Дяволът ми подаваше ръка от сянката,
чувах виковете на подмамените души,
молеха за милост от дълбините на Ада,
бяха ми обещани богатства и удоволствия,
бавно се подхлъзвах към собственото си забвение,
нямах никой до мен да ме подкрепи.......
5
Линии,прешлени,разрези,остриета,
стерилни стаи с наситен мирис на хлор,
дълги,луминисцентно бели коридори,
стени пропити с болка и плесен,
и там едни хора си играеха на Господ,
решаваха кой ще живее и кои не,
прилагаики своите знания върху човешка плът,
безразлични срещу страданията на хората,
те крещяха,изпаднали в агония,
но никои не ги чуваше,така им беше отредено,
атмосфера убиваща всяка надежда
6
Не ме мрази , светът ме озлоби,
в тъмната стая , самотен мечтая,
с празни ръце , на хиляди богове,
за тежкия живот , под синия небосвод,
надежда една , в кристална сълза,
изчезва за миг , като спомен размит.
7
Ти бил ли си при забравените души?
Аз бях , видях и усетих неща неземни,
всички пищяха за глътка въздух,
пищяха опитвайки да се пробудят спомен,
спомен ,който ще накара болката да отмине,
вслушах се в тях и разгадах виковете,
мъртвите имат истории за разказване ...
Тагове: