Блогът на budha2 :: Есеи Есеги и Силомските моми

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.02.2014 11:12 - Есеи Есеги и Силомските моми

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1764 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2016 21:21

Царството по времето на Давид (1000 - 930 г. пр.Хр.), наречено още Давидово царство, Соломоново царство, Двойното царство или още Еврейското царство е съществувало в периода 1050 г. пр.Хр. - 930 пр.Хр. То е известно като първата и единствена еврейска държава от древността до създаването на държавата Израел през 1948 г.Историята се пише, но археологията, артефактите и автентичните находки - остават!Херодот казва, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си.Същото са направили и техните братя йудеи.

Умай - Великата Майка или Света Богородица?

Стара икона на богинята-майка Умай с трирога корона на главата като Света Богородица.Трирогият Колобър
Бронзова статуетка ключ от плиска стр.43 Цар Симеон като Давид свирещ на гусла

http://www.chitatel.net/forum/uploads/monthly
_09_2009/post-4727-1253487981_thumb.jpg

Цар Симеон I - изобразен като цар Давид в Парижкия псалтир
И заповядаха на синовете Вениаминови, като
казаха: идете и се скрийте в лозята, и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървте в земята Вениаминова.
Съдии Израилеви, 21:20, 21

Наличието на генеалогични податки относно библейските корени на дедите ни и удивителната близост между българския битов календар и календара от “Книга на Енох” поставят въпроса за вероятните културни връзки между българи и израилтяни в миналото. Подобен въпрос може да звучи до известна степен екстравагантно, но такова проучване е необходимо, за да подкрепим казаното дотук и да продължим напред.
Ще започнем от “Книга на Енох“, доколкото тя е открита сред кумрански свитъци, приписвани на загадъчните есеи. Те пък от своя страна познават и ползват слънчев календар, подобен на този на старите българи и непознат за останалото население от Палестина.
Есеите привличат вниманието ни с още нещо. Направените археологически разкопки на селището им Кумран разкриват погребалните обичаи на това слабо известно на науката общество, считано за религиозна секта. Оказа се, че те са полагали мъртъвците си в гробове, ориентирани с главите на север, а краката – на юг. Тази практика е чужда за останалото население в Палестина, но е използвана от други народи, от дедите ни в миналото.

Заслужава внимание опитът на К. Каменов да свърже есеите с българския народ ЕСЕГЕЛ, широко коментиран от средновековните арабски летописци. Авторът открива свидетелства, че народът ЕСЕГЕЛ се е заселил край Волга, идвайки тук от земите на ЕСЕИТЕ. Колкото до името ЕСЕГЕЛ, той находчиво го извежда от името на есеите и наставка ГЕЛ, съответстваща на българското ГИ, равнозначно на предлога ОТ. Така името ЕСЕГИ би следвало да се превежда “от есе” или “от есей”, където есе и есей е формата за ед.ч. на думата есеи. В подкрепа на тезата си авторът акцентира върху близкото сходство в ученията на есеите, браманизма, будизма и орфизма.
Допълнителен повод за размисъл върху етническия състав на Палестина ни предоставят сведенията за питомни стада свине и свинари по самия бряг на свещената река Йордан по Христово време, които откриваме в евангелие на Лука. Както е известно, консумацията на свинско месо е била забранена на израилевите синове още с Мойсеевите закони. По-късно го забранява и Коранът, така че е основателно да се запитаме за етническата принадлежност на описаните свинари.

Още един любопитен паралел ни предлагат културните традиции у есеи и българи. Става дума за хорото като народен танц, типично за българския фолклор. Съвременните проучвания го установяват и в религиозните ритуали на есеите, ползвал го е като практика и самият Дионис. В същото време хорото, известно в античността като “танцът на Аполон”, има далеч по-дълбоки корени за района на Палестина и вероятно е било познато и използвано от редица местни народи тук.

Интересно свидетелство ни предоставя Библията с описаното в трета книга на “Царства” хоро, играно от силомските жени и моми на техния местен празник. След разрива в отношенията между потомците на Вениамин и останалите Израилеви колена, за да не бъде това коляно напълно заличено, старейшините посъветвали единствените останали живи 600 вениаминови бойци-младежи: “И заповядаха на синовете Вениаминови, като казаха: идете и се скрийте в лозята, и гледайте, кога излязат силомските моми да играят на хоро, излезте от лозята и си грабнете всеки жена от силомските моми, па си вървете в земята Вениаминова“.

Силом е град на ефреемци, заемали съседните на вениаминовото коляно земи, който по това време е играл ролята на светски и религиозен център за израилевите племена. Ето защо буди недоумение съветът на старейшините, останалите без жени вениаминови младежи, над които тегне забраната да се женят повече за израилеви моми, да вземат тъкмо девойки от Силом.

Явно, силомското население не е било етнически компактно и наред с ефреемци е имало и от старото местно население. Оказва се, че хорото, което сме привикнали да приемаме за типичен български народен танц, е присъствало и във фолклора на силомското население. Можем само да се питаме, доколко то е било донесено в Ханаан от ефреемовите синове или пък е по-древен местен танц?

Основание за това предположение ни предоставя отново Стария завет. Както научаваме, тук хората са играли хоро още по Мойсеево време. “И пророчицата Мириам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора“. Следователно, хоро са играли жените, водени от пророчицата Мириам. Тя е представена за Ааронова сестра. Библията определя самия Аарон като брат на Мойсей. Някои съвременни библеисти обаче опровергават последното твърдение и виждат в афишираното братство опит за сближаване на двете религиозни доктрини и свещеническите съсловия на северните и южните израилеви племена. Те виждат в Аарон водача на култа към бика, присъщ за северняците, докато Мойсей се приема за водач на ортодоксалните левити от юга. От това следва, че и Мириам, и предвожданите от нея жени са принадлежали към някое от северните племена. Самото име Мириам, неговата втора част от пълния запис – Мери-Амон като че ли се съгласува с данните за култа към бика.

Търсейки културните паралели, можем да се насочим към сферата на етнографията. Общите обичаи у народите са ценно свидетелство за техните културни контакти и имат далеч по-голяма доказателствена стойност, отколкото религиозните сходства или пък паралелите в символиката, които могат да бъдат отдалечени във времето и пространството на значително разстояние от прототипа си. Пример за подобно сходство ни предлага “Битие“, където в гл. 24 откриваме притчата за избора на жена за Исаак. Изпратеният от Авраам слуга отива в Месопотамия, в града на брат му Нахор, за да избере тамошна девойка за снаха на господаря си. Стигнал Нахоровия град, слугата спрял с кервана си при кладенеца край града, където жените и момите отивали да наливат вода. “И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама. Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам, то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна, и която ми каже, и ти пий, и за камилите ти ще извадя – тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми”.

Удивително е, как този древен разказ от първата половина на II хил. пр.Хр. за Близкия Изток напомня старовремския български обичай момците-ергени да напиват вода от стомната на своята избраница, като жест, разкриващ симпатиите и намеренията на момъка към момата, а подадената стомна вода се приема като знак на съгласие от нейна страна. Може ли тази библейската притча може да бъде разглеждана като основа на нашенския обичай. Какъв механизъм може да посочи причините за появата на описания народен обичай у дедите ни в БИБЛИЯТА?

Отново “Битие” ни предоставят и друг пример за близки обичаи между древните израилтяни и българите. Става дума за описанието на раздялата между бягащия със семейството си Иаков и тъст му Лаван, настигнал бегълците при планината Галаад: “Сега нека аз и ти сключим съюз, и това да бъде свидетелство между мен и теб. И взе Иаков един камък и го постави за паметник. И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Та сбраха камъни и направиха грамада и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе). И нарече я Лаван Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад... И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе; тая грамада е свидетел и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад този паметник”.

Издигането на каменна грамада е ритуал, познат и за българския бит. А като проклятие тя влиза в литературата ни чрез “Грамада” на Иван Вазов. Идеята все пак е близка. Най-вероятно и при българи, и при древните израелтяни натрупаният на грамада камък е давал израз на положителните и отрицателните чувства. За разлика от това по късните евреи са ползвали камъка и като средство за обществено порицание, и за изпълнението на смъртна присъда.

Любопитен паралел откриваме в традиционното носене на червени пояси от мъжете на двата народа. За неговите древни корени у библейските израилтяни намираме данни в Книга на Исая, където четем: “Да бъдат греховете ви като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля”. За пояса, носен от българските воини в миналото, свидетелство откриваме в египетски папирус от VII век. Виждаме го и на илюстрациите на български воини по страниците на Манасиевата хроника. Същия червен пояс откриваме по-късно в носиите на катарите-богомили във френския Прованс , а доскоро той беше атрибут от ежедневната българска носия.

nauka.bg/forum/index.php

Палестина Филистимляни

Кои са Библейските израилтяни?

Коренното население на Сирия и библейския Ханаан, преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и "предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите" (от Битие 23, 6). Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6) . Хети и Баал Хети и Халиби(Халдейци)
Хетейската държава обединява много племена, които говорили на различни езици. През II хил. пр. Хр., след като се оформила сравнително единна хетска народност почват да се наричат Хети, основен станал езикът на древните жители на Анатолия, известни като протохети, хати или хета.
Това е най-древният индоевропейски език, за който има писмени сведения.
Краят на хетската държава настъпил към 1200 г. пр. Хр. след многобройни опустошителни войни с Египет и Асирия и нашествието в Мала Азия на племена от Балканите и Егейските острови, наречени в египетските текстове „морски народи“. В източните и южните провинции, в Източна Анатолия, по бреговете на Ефрат и в северната част на Древна Сирия възникват новохетски царства или княжества, в които хетската цивилизация просъществува още 5 века.

Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа е бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в "обетованата земя" били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.

Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци".
След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности.

Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев (Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI).

Хивейците и иефусеите, които дали името на Йерусалим, както и другите племена на Ханаан, които са се слели с придошлото население, са оставили само незначителни следи в "Обетованата земя".

При предварителното си влизане в "Обетованата земя", евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, има ли много лозя и добитък и т. н.

Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на "националния Бог на Израиля"...

По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства и културни ценности, станали господари на положението, и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...

Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.

Не е изключена възможността, воденето на древното историческо поверие за сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога, а от там насетне да се обявяват за "богоизбран" народ.

От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.

Ето така започва "възхода" на евреите - чрез привояване на всичко, та чак до днес.

Още от концепцията на Платон, вградена в риториката на Сократ се прокарва идеята, че механизмът за реминисценцията е припомнянето (анамнезис, anamnes, ст.гръцки ἀνάμνησις) и се състои в това, да осигурява достъп до мотивите за причините, макар, понякога, неосъзнати или отдавна забравени от простолюдието, но никога в отбрания кръг на "жреците".

Във "Федон" Платон поставя за пръв път - станало днес почти догма - че всъщност, знанието е спомен.

Във "Федър" Платон постулира реминисценцията (припомнянето), като посвещение в мистериите и като подход (приближение) към духовно съвършенство.

Древните юдеи крадат тези постулати, идеи, блага, богатства и културни ценности от другите цивилизационни народи преди тях, взаимствуват, преиначават ги като собствени заслуги в областта на първостроителството на човешката култура... , като ги превръщат от посвещение в мистерии на прикритата и тайна реминисценция (припомняне).

Това обяснява хилядолетното гонение на евреите от там, където всички народи са им дали подслон от древността, та до днес... С едно само изключение – мисля, че е единственото изключение - Отоманската империя (ако не се лъжа, не съм историк).

Затова тези "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци" постоянно търсят "Обетованата земя" и "Нome of the Jewish World".

Всички податки, особено от 2001 г. говорят едно, че България е вече "заплюта" като национален дом на евреите.

http://nikikm.blog.bg/politika/2013/05/07/geopoliticheska-reminiscenciia-za-bylgariia-kato-nacionalen-.1107936

Нагоре