Постинг
19.05.2014 20:09 -
Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?/Сръбския възход и ролята на Златната орда /1292-1355/
Автор: budha2
Категория: История
Прочетен: 1695 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2014 23:06
Прочетен: 1695 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 01.10.2014 23:06
Стефан Душан – реален или мним наследник от рода Джучи?
Четейки руски исторически статии и проучвания, а също и стари летописи описващи сръбската държавност, достигнах до едно любопитно заключение. В морето от “славянски” държави през ХІV век само в една от тях присъства в именника на владетелите гръмкото “татаро-тюркско” име Урош. Същото е синоним на “велик, силен” и идва от тюркската дума “Урус”. И досега на Кавказ се съдържат доста названия с тази прибавка. Едно от тях е Урус-Мартан, град в размирния сега северен Кавказ. Също така едно от названия на старата киевска държавност е “Киев Урус” /Великия Киев/, откъдето идва “Киевская Русь” и държавата Русия /променено сега в Россия/. Россия е за да се прави асоциация за народа “Рос” /варяги/, но е останало вкл. у нас известно название Русия /от прибавката епитет Урус, силен, велик/. Странно ми бе наличието само в сръбската именна система това име, явно “неславянско”, възникнало в началото на ХІV век, а оттам и в съвременната именна система сред сърбите. И продължих да не му обръщам внимание засега.
И изведнъж четейки за завоюването на кипчаците /кумани/ от “татарите”, се натъкнах на името Душихан /Джучи хан, сын Чингизхана/. А в немалко летописи този известен чингизид е бил изписван не-повече, не по-малко като “ДУШИХАН”. Близката асоциация с името на сръбския митичен владетел ДУШАН, ми дойде в повече и получих силен стимул да разровя информациите за връзките между “Златната орда” и “Сръбската династия и държавност по линия на Душан”.
Ето резултата:
І. ВРЪЗКИ НА ЗЛАТНАТА ОРДА И СРЪБСКИ ВЛАДЕТЕЛИ:
За начало в точен превод ще дам едни интересни заключения от руски автор в негова статия /статията е дадена като връзка в източниците ми/:
“Такова бяло петно представлява за много от нас сръбското средновековие до тази скръбна дата /б.пр. 1389 г./. Струва ли си да се удивляваме, че даже обемистия Енциклопедичен речник за периода на сръбската история до периода на установяване на османско иго се състои от …две и половина изречения. А именно: Територията на сърбия е заселена със славяни в 6-7 век. В 12 век се създава голяма държава /от 1217 г. кралство”.
МОНГОЛИТЕ, “ОБЕДИНИТЕЛИ НА СЛАВЯНИТЕ”
В края на ХІІІ век европейските владения на Чингизидите били както никога обширни… Този период на Монголската империя е зебележителен с това, че под своята власт обединил всички източни славяни /руските/ с балканските, нещо което Русия в периода ХVІІІ-ХІХ век не успя да постигне независимо от неистовите си усилия.
Така е “развенчал” нашия прекрасен панславист Еренжен Хара-Диван – в книгата си “Чингисхан как полководец и его наследие”, написана в края на 1920-те години в Белград, /!/ КЪДЕТО АВТОРА Е ИМАЛ ДОСТЪП ДО СРЪБСКИ ЛЕТОПИСИ /!/ и трудове на южнославянски учени. Едва ли балканските колеги са разделили възторга му по повод дошлите “обединители”. Що се отнася до “обединителите на славяните” Чингизидите… Никакви емоции – само факти.”
Много хубава констатация на руския автор, с която продължаваме напред по темата:
Съгласно "Краткой российской энциклопедии" (М., 2003, т.1, с.976): "Джучи Улус — е наследствено владение на монголските ханове от рода Джучи. /от 1224 г./. Обхваща “Дешт и кипчак” /степите от Иртыш до Дунав, включващо Крим и Болгар Велики /столицата останала при Бат Баян/.
Съгласно “Татарского энциклопедического словаря" Златната орда се образувала окончателно около 1240-те години от стария Улус Джучи, но вече включвала и завоюваните от Батий земи – териториите на Волжска България, Северен Кавказ, Кримския полуостров, степите на Източна Европа, Приаралското землище, Западен Сибир, руски княжества, български княжества /Видин, Търново и др./. Сърбия се намирала във васална зависимост от Златната орда. Златната орда от своя страна се деляла Ак Орда /Бяла орда/ и Кок Орда /Синя орда/ (Казань, 1999, с.209).
Гледайки родословието от Неманичите, намирам интересния факт, че “татарските” имена епитети или прякори следват клонката :
Неман –
Стефан Първовенчани, крал на Рашка, оттам към третия син на последния
УРОШ І /първи в рода с такова име/ и оттам на долу всички негови наследници и само по права линия на родството и наследствеността /ставащите законни владетели!/ -
Милутин УРОШ ІІ –
Стефан УРОШ ІІІ Дечански –
Стефан УРОШ ІV ДУШАН –
УРОШ V
Както се вижда, във владетелската именна система на сръбските владетели започва да се изпозват “татарски” хвалебствени прякори, считано от 1243 г. и продължава поне до битката при Косово /1389 г./.
А сега да се опитаме да отговорим на въпроса, защо е така:
1242 г. – унищожителния поход на татарите до Виена и Адриатика:
Стефан Владислав след татарското нашествие отстъпил /1243 г./ престола на брат си Стефан Урош І
• Стефан Урош I, краљ (1243-1276) – първа титулатура - епитет сред сръбските владетели с “т.нар. татарската” дума Урош – Урус /Велики/ - съвпада с края на похода на татарите от 1242 г.
• Драгутин, краљ Србије (1276-1282), краљ Срема (1282-1316) – син на Урош І.
• Милутин (Урош II), краљ Србије (1282-1321) – приема васалитет спрямо темника Ногай, който е регент на хан Тохта. Обаче в бъдещото единоборство за властта остава верен на хан Тохта срещу сепаратиста Ногай. Обратно Тодор Светослав на първо време е на страната на Ногай, но после убива сина му Чака /цар в Търново 1299 г./ и приема за законна властта на хан Тохта в Зланата орда включително и над Кримската й част. Тук се вижда, че политиката на Милутин Урус /Урош ІІ/ е била по-примирена по отношение законния претендент за властта в Улус Джучи / Златна Орда/. Това занапред явно ще дава плодове. След отстраняването на Ногай и сепаратистките тенденции хан Тохта дал на единия си син да управлява земите северно от Дунав /пряко граничещи със Сърбия/, а на другия около Бесарабия. Интересно е, че при междуособиците бъдещия сръбски крал Стефан Урош ІІІ Дечански /баща на Стефан Душан/ заедно с другите сръбски боляри – заложници, успял да избяга. Връщането му в Сърбия било улеснено с помощта на татарските му приятели /!/, застъпници на законния хан Тохта в междуособиците. Стефан Урош ІІІ получил за управление областта Зета. Там забъркал интриги срещу баща си. Стефан Душан /бъдещия крал/ останал един вид заложник при дядо си крал Милутин Урош ІІ, за да не продължава баща му стремежите да вземе властта насилствено. Същото обаче успял да стори по законен ред след смъртта на Милутин Урош ІІ през 1321 г. Оттам започва възхода на Сърбия и разширението на земите й. Считам, че и оттам тръгват и начините да се легитимират тези действия. Единия от тях е да се представи принадлежност към управляващия половината свят род този на Джучи /Душихан/. Най-големия военен и политически аргумент в тази епоха. Тогавашното НАТО, само че еднолично, а не с членки.
• Стефан Дечански (Урош III), краљ Србије (1321-1331) – както споменахме, бил е заложник в двора на хан Тохта преди да стане крал, и тук епитета Урус си е на мястото. Любопитното е после. В титулатурата на синът му фигурира намек на родство с чингизидския род Джучи. Дали е покрай рода на съпругата си и майка на сина му Теодора Българска /дъщеря на цар Смилец/ или по друга линия? Или пък синът просто е бил наричан така, поради това че баща му е бил в двора на този род и е било модерно да си част от него, па макар и не по кръвно родство /и тогава света е бил политически “еднополярен”, почти/.
• Стефан Урош IV Душан, краљ Србије (1331-1345), цар (1345-1355) – Урош /Урус – Велик, Силен/ присъства и тук. По интересното е, че когато започват грандоманските идеи за още и още титли и територии, Стефан Урош ІV явно се опитва да легитимира произхода на претенциите си. Душан е негов прякор, прозвище. Основоположника на рода Джучи е сина на Чингис хан Джучи. Той е бил наричан Джучи хан или Души хан, Джушхан. Душан.
Колбко интересни съвпадения и отговаряще на въпроса за произхода на епитетите Урус и Душан, неприсъсващи в титулатурите на други “славянски владетели”. При сходството на езици и култури, би трябвало и там да има такива, но няма /изключвам Русия, защото то тя е Ордата в общи линии или в крайна сметка поне наследника й/. А и тези сръбски “титли” се получават и са актуални от самия период на “татарска” доминация в Европа 1243 г. и продължават до Косовската битка 1389 г.
Интересна подробност разкрива Проф. Николай Овчаров за Стефан Душан: “Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални титли, създадени от сръбския владетел. За да изрази своето уважение към леля си Марина и братовчед си Йоан Драгушин, Стефан Душан създава за тях уникалните титли "истинска майка" и "истински брат". Отбелязвам, че титлите са уникални, т.е. нямат аналог поне в балканската политика и титулатура. А може би другаде те не са аналог? Дали Душан не заимства това от практиката в двора на владетеля на Златната орда. И ако е така, не е ли оттам уникалната за Балканския полуостров “титулатура” на Стефан наречен още и “Душан” /т.е. принадлежащ към рода на Душихан, чингизидския род Джучи/? Досега съм сигурен, че не е работено по такава хипотеза и жалко. Сигурен съм, че с времето ще си дойде всичко на мястото и то ще стане по информация от изток. От там откъдето в момента тече трескаво изучаване на подценяваната роля на Златната орда в политиката на Европа и Азия. Подценявана и отбягвана неумишлено или умишлено досега.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Не изключвам извеждането на прякора Душан да е производен от близост /реална или мнима/ от рода на Душихан /чингизидския род Джучи/. Настоящото отговаря на много въпроси относно резкия неочакван възход на сръбската държавна организация от началото до края на ХІV век. Трябва да се изучава последното и с оглед подценяваната връзка на Неманичите по линията на Урошите /от Урош І 1243 до Урош V 1371 г./ с чингизидите от улуса на Джучи - Златната орда.
Допълнителна информация носи и факта, че Стефан Лазаревич участва в битката срещу Тамерлан /1402 г./, като съюзник – васал на Баязид. В същото време не трябва да забравяме, че Тамерлан в периода 1390-1395 г. унижава и разрушава конкурента си в Монголската държава, а именно Улуса на Джучи /на Душиханите/ Златната орда. А като представител на държавност отломка и част от Златната орда, да не би Стефан Лазаревич да е имал и този стимул да участва в борбата срещу най-големия й враг Тамерлан /Тимур ленг/!?
ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Хронологии за междуособната война между хан Тохта и Ногай /който е кипчак/:
1292 Король Сербии признал себя вассалом Ногая и отослал ему своего сына в качестве заложника. /!/
1293 Ногай по просьбе ряда балканских князей направляет войска на Сербию. Король Сербии Милутин Урош II признает себя вассалом Ногая.
После этого Сербия стала самым сильным из балканских государств и вскоре достигла своего наибольшего расцвета при короле Стефане Уроше IV, по прозвищу Душан (1336-1355 гг.).
Шишман бил деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай.През 1292г.Ногай подтикнал Шишман да предприеме поход срещу Сърбия. При похода куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича,но след това сръбският крал Стефан Урош I I Милутин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин.Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман,а мирният договор със сърбите бил скрепен с бракове между него и дъщеря на великия сръбски жупан и на сина му Михаил Шишман с дъщерята на сръбския крал Ана-Неда.Сведение от 1308г.сочи бдин за столица на България и Дунав за река,минаваща през средата й.По това време съоправител на деспот Шишман бил синът му Михаил.Деспот Шишман е основател на последната българска царска фамилия (Шишманови)от средните векове.
история на България:
1241 г.
Отбито е татарско нападение в отвъддунавска България.
1241-1280 г.
Години на упадък.
Есента на 1242 г.
Зависимост от татарите.
1246-1253 г.
Големи териториални загуби.
Списък на сръбски владетели от периода:
!!САМО СТЕФАНОВЦИ – бащата, трите му сина стефановци и т.н., уникално!!
1. Стефан Неман (1113-1199)
2. крал Стефан Първовенчани (велик жупан 1196-1217; крал 1217-1228 )
3. крал Стефан Радослав (1228-1234 )
4. крал Стефан Владислав І ( 1234-1243)
5. крал Стефан Урош І ( 1243-1276, поч.1280)
6. крал Драгутин ( 1276-1282, поч. 1316)
7. крал Владислав ІІ (1316-1325)
8. крал Стефан Урош ІІ Милутин ( 1382-1321)
9. крал Стефан Урош ІІІ Дечански ( 1321- 1331)
10. Стефан ІV Душан (крал 1331-1346, цар от 1346-1355)
11. цар Урош V (1355-1371)
заб.:
Самостоятелните владетели от кръга на българската държавност носят име-титла "Йоан", което означава "от бога самодържец".
Подобно име-титла при владетелите от кръга на унгарската държавност е "Стефан" - името на първия унгарски християнски владетел, конанизиран от църквата /Стефан - Арпад/ Арбат/.
Очевидно първите владетели на "Сервия-Сърбия" Неманичи са владетели от кръга на унгарската държавност, каквато информация се дава още от името-титла "Стефан", което получават при възкачването им.
Източници:
Анатолий Вершинский - “НАРОЧИТО ВЕЛИКА ОПАСНОСТ...”
1 Хара-Даван Э. Чингисхан как полководец и его наследие. Белград, 1929. Электронная версия.
2 Андреев А.Р. История Крыма. М., 1997. С. 6, 98.
3 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског краља српског. – Поповић J. Zitija Svetyh ya novembar. Београд, 1977. С. 266 – 288. Цитируется по электронной версии, полученной из Интернета.
4 Бродники – население побережья Азовского моря и нижнего Дона в XII – XIII вв., возможно, славянское. Некоторые исследователи считают бродников предками казаков.
5 Хара-Даван Э. Указ. соч.
6 Хиджра (араб. – переселение) – переселение Мухаммеда и его приверженцев из Мекки в Медину в сентябре 622 г. Год Хиджра является началом мусульманского летосчисления. Исходным для него принято 1-е число 1-го месяца (мухаррама) 622 г., что соответствует 16 июля 622 г. от Р.Х.
7 Вернадский Г.В. Монголы и Русь. Пер. с англ. Тверь – М., 1997. С. 194.
8 Хара-Даван Э. Указ. соч.
9 Памятники литературы Древней Руси: XIII век. М., 1981. С. 256.
10 Вернадский Г.В. Указ. соч. С. 186.
11 Vasilopoulos K. The Life of St. King Stephen of Decani. Sidney. Электронная версия.
12 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског...
13 Vasilopoulos K. Указ. соч.
14 Тихомиров М.Н. Исторические связи русского народа с южными славянами с древнейших времен до половины XVII в. – Славянский сборник. М., 1947. С. 171, 177.
15 Тихомиров М.Н. Указ. соч. С. 178.
16 Карамзин Н.М. История государства Российского в 12-ти томах. Т.V. М., 1993. С. 224.
http://ricolor.org/europe/serbia/je/ist/2/
http://buday.narod.ru/gl4.htm
http://www.veshki-bazar.by.ru/yugrusi.htm
http://www.balkaria.info/news/smi/dialog-2-1.htm
http://www.tatmir.ru/article.shtml?article...0&heading=0
http://www.hrono.info/1200mong.html
http://ald-bg.narod.ru/SRvladeteli/SrVladIndex.htm
http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=207138
http://www.duel.ru/200127/?27_5_2 bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/1292-1355.html Монголското еврейче Чингиз Хан и синът му Джу-чи - новите кръстоносци на Евреоналът
Четейки руски исторически статии и проучвания, а също и стари летописи описващи сръбската държавност, достигнах до едно любопитно заключение. В морето от “славянски” държави през ХІV век само в една от тях присъства в именника на владетелите гръмкото “татаро-тюркско” име Урош. Същото е синоним на “велик, силен” и идва от тюркската дума “Урус”. И досега на Кавказ се съдържат доста названия с тази прибавка. Едно от тях е Урус-Мартан, град в размирния сега северен Кавказ. Също така едно от названия на старата киевска държавност е “Киев Урус” /Великия Киев/, откъдето идва “Киевская Русь” и държавата Русия /променено сега в Россия/. Россия е за да се прави асоциация за народа “Рос” /варяги/, но е останало вкл. у нас известно название Русия /от прибавката епитет Урус, силен, велик/. Странно ми бе наличието само в сръбската именна система това име, явно “неславянско”, възникнало в началото на ХІV век, а оттам и в съвременната именна система сред сърбите. И продължих да не му обръщам внимание засега.
И изведнъж четейки за завоюването на кипчаците /кумани/ от “татарите”, се натъкнах на името Душихан /Джучи хан, сын Чингизхана/. А в немалко летописи този известен чингизид е бил изписван не-повече, не по-малко като “ДУШИХАН”. Близката асоциация с името на сръбския митичен владетел ДУШАН, ми дойде в повече и получих силен стимул да разровя информациите за връзките между “Златната орда” и “Сръбската династия и държавност по линия на Душан”.
Ето резултата:
І. ВРЪЗКИ НА ЗЛАТНАТА ОРДА И СРЪБСКИ ВЛАДЕТЕЛИ:
За начало в точен превод ще дам едни интересни заключения от руски автор в негова статия /статията е дадена като връзка в източниците ми/:
“Такова бяло петно представлява за много от нас сръбското средновековие до тази скръбна дата /б.пр. 1389 г./. Струва ли си да се удивляваме, че даже обемистия Енциклопедичен речник за периода на сръбската история до периода на установяване на османско иго се състои от …две и половина изречения. А именно: Територията на сърбия е заселена със славяни в 6-7 век. В 12 век се създава голяма държава /от 1217 г. кралство”.
МОНГОЛИТЕ, “ОБЕДИНИТЕЛИ НА СЛАВЯНИТЕ”
В края на ХІІІ век европейските владения на Чингизидите били както никога обширни… Този период на Монголската империя е зебележителен с това, че под своята власт обединил всички източни славяни /руските/ с балканските, нещо което Русия в периода ХVІІІ-ХІХ век не успя да постигне независимо от неистовите си усилия.
Така е “развенчал” нашия прекрасен панславист Еренжен Хара-Диван – в книгата си “Чингисхан как полководец и его наследие”, написана в края на 1920-те години в Белград, /!/ КЪДЕТО АВТОРА Е ИМАЛ ДОСТЪП ДО СРЪБСКИ ЛЕТОПИСИ /!/ и трудове на южнославянски учени. Едва ли балканските колеги са разделили възторга му по повод дошлите “обединители”. Що се отнася до “обединителите на славяните” Чингизидите… Никакви емоции – само факти.”
Много хубава констатация на руския автор, с която продължаваме напред по темата:
Съгласно "Краткой российской энциклопедии" (М., 2003, т.1, с.976): "Джучи Улус — е наследствено владение на монголските ханове от рода Джучи. /от 1224 г./. Обхваща “Дешт и кипчак” /степите от Иртыш до Дунав, включващо Крим и Болгар Велики /столицата останала при Бат Баян/.
Съгласно “Татарского энциклопедического словаря" Златната орда се образувала окончателно около 1240-те години от стария Улус Джучи, но вече включвала и завоюваните от Батий земи – териториите на Волжска България, Северен Кавказ, Кримския полуостров, степите на Източна Европа, Приаралското землище, Западен Сибир, руски княжества, български княжества /Видин, Търново и др./. Сърбия се намирала във васална зависимост от Златната орда. Златната орда от своя страна се деляла Ак Орда /Бяла орда/ и Кок Орда /Синя орда/ (Казань, 1999, с.209).
Гледайки родословието от Неманичите, намирам интересния факт, че “татарските” имена епитети или прякори следват клонката :
Неман –
Стефан Първовенчани, крал на Рашка, оттам към третия син на последния
УРОШ І /първи в рода с такова име/ и оттам на долу всички негови наследници и само по права линия на родството и наследствеността /ставащите законни владетели!/ -
Милутин УРОШ ІІ –
Стефан УРОШ ІІІ Дечански –
Стефан УРОШ ІV ДУШАН –
УРОШ V
Както се вижда, във владетелската именна система на сръбските владетели започва да се изпозват “татарски” хвалебствени прякори, считано от 1243 г. и продължава поне до битката при Косово /1389 г./.
А сега да се опитаме да отговорим на въпроса, защо е така:
1242 г. – унищожителния поход на татарите до Виена и Адриатика:
Стефан Владислав след татарското нашествие отстъпил /1243 г./ престола на брат си Стефан Урош І
• Стефан Урош I, краљ (1243-1276) – първа титулатура - епитет сред сръбските владетели с “т.нар. татарската” дума Урош – Урус /Велики/ - съвпада с края на похода на татарите от 1242 г.
• Драгутин, краљ Србије (1276-1282), краљ Срема (1282-1316) – син на Урош І.
• Милутин (Урош II), краљ Србије (1282-1321) – приема васалитет спрямо темника Ногай, който е регент на хан Тохта. Обаче в бъдещото единоборство за властта остава верен на хан Тохта срещу сепаратиста Ногай. Обратно Тодор Светослав на първо време е на страната на Ногай, но после убива сина му Чака /цар в Търново 1299 г./ и приема за законна властта на хан Тохта в Зланата орда включително и над Кримската й част. Тук се вижда, че политиката на Милутин Урус /Урош ІІ/ е била по-примирена по отношение законния претендент за властта в Улус Джучи / Златна Орда/. Това занапред явно ще дава плодове. След отстраняването на Ногай и сепаратистките тенденции хан Тохта дал на единия си син да управлява земите северно от Дунав /пряко граничещи със Сърбия/, а на другия около Бесарабия. Интересно е, че при междуособиците бъдещия сръбски крал Стефан Урош ІІІ Дечански /баща на Стефан Душан/ заедно с другите сръбски боляри – заложници, успял да избяга. Връщането му в Сърбия било улеснено с помощта на татарските му приятели /!/, застъпници на законния хан Тохта в междуособиците. Стефан Урош ІІІ получил за управление областта Зета. Там забъркал интриги срещу баща си. Стефан Душан /бъдещия крал/ останал един вид заложник при дядо си крал Милутин Урош ІІ, за да не продължава баща му стремежите да вземе властта насилствено. Същото обаче успял да стори по законен ред след смъртта на Милутин Урош ІІ през 1321 г. Оттам започва възхода на Сърбия и разширението на земите й. Считам, че и оттам тръгват и начините да се легитимират тези действия. Единия от тях е да се представи принадлежност към управляващия половината свят род този на Джучи /Душихан/. Най-големия военен и политически аргумент в тази епоха. Тогавашното НАТО, само че еднолично, а не с членки.
• Стефан Дечански (Урош III), краљ Србије (1321-1331) – както споменахме, бил е заложник в двора на хан Тохта преди да стане крал, и тук епитета Урус си е на мястото. Любопитното е после. В титулатурата на синът му фигурира намек на родство с чингизидския род Джучи. Дали е покрай рода на съпругата си и майка на сина му Теодора Българска /дъщеря на цар Смилец/ или по друга линия? Или пък синът просто е бил наричан така, поради това че баща му е бил в двора на този род и е било модерно да си част от него, па макар и не по кръвно родство /и тогава света е бил политически “еднополярен”, почти/.
• Стефан Урош IV Душан, краљ Србије (1331-1345), цар (1345-1355) – Урош /Урус – Велик, Силен/ присъства и тук. По интересното е, че когато започват грандоманските идеи за още и още титли и територии, Стефан Урош ІV явно се опитва да легитимира произхода на претенциите си. Душан е негов прякор, прозвище. Основоположника на рода Джучи е сина на Чингис хан Джучи. Той е бил наричан Джучи хан или Души хан, Джушхан. Душан.
Колбко интересни съвпадения и отговаряще на въпроса за произхода на епитетите Урус и Душан, неприсъсващи в титулатурите на други “славянски владетели”. При сходството на езици и култури, би трябвало и там да има такива, но няма /изключвам Русия, защото то тя е Ордата в общи линии или в крайна сметка поне наследника й/. А и тези сръбски “титли” се получават и са актуални от самия период на “татарска” доминация в Европа 1243 г. и продължават до Косовската битка 1389 г.
Интересна подробност разкрива Проф. Николай Овчаров за Стефан Душан: “Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални титли, създадени от сръбския владетел. За да изрази своето уважение към леля си Марина и братовчед си Йоан Драгушин, Стефан Душан създава за тях уникалните титли "истинска майка" и "истински брат". Отбелязвам, че титлите са уникални, т.е. нямат аналог поне в балканската политика и титулатура. А може би другаде те не са аналог? Дали Душан не заимства това от практиката в двора на владетеля на Златната орда. И ако е така, не е ли оттам уникалната за Балканския полуостров “титулатура” на Стефан наречен още и “Душан” /т.е. принадлежащ към рода на Душихан, чингизидския род Джучи/? Досега съм сигурен, че не е работено по такава хипотеза и жалко. Сигурен съм, че с времето ще си дойде всичко на мястото и то ще стане по информация от изток. От там откъдето в момента тече трескаво изучаване на подценяваната роля на Златната орда в политиката на Европа и Азия. Подценявана и отбягвана неумишлено или умишлено досега.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Не изключвам извеждането на прякора Душан да е производен от близост /реална или мнима/ от рода на Душихан /чингизидския род Джучи/. Настоящото отговаря на много въпроси относно резкия неочакван възход на сръбската държавна организация от началото до края на ХІV век. Трябва да се изучава последното и с оглед подценяваната връзка на Неманичите по линията на Урошите /от Урош І 1243 до Урош V 1371 г./ с чингизидите от улуса на Джучи - Златната орда.
Допълнителна информация носи и факта, че Стефан Лазаревич участва в битката срещу Тамерлан /1402 г./, като съюзник – васал на Баязид. В същото време не трябва да забравяме, че Тамерлан в периода 1390-1395 г. унижава и разрушава конкурента си в Монголската държава, а именно Улуса на Джучи /на Душиханите/ Златната орда. А като представител на държавност отломка и част от Златната орда, да не би Стефан Лазаревич да е имал и този стимул да участва в борбата срещу най-големия й враг Тамерлан /Тимур ленг/!?
ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Хронологии за междуособната война между хан Тохта и Ногай /който е кипчак/:
1292 Король Сербии признал себя вассалом Ногая и отослал ему своего сына в качестве заложника. /!/
1293 Ногай по просьбе ряда балканских князей направляет войска на Сербию. Король Сербии Милутин Урош II признает себя вассалом Ногая.
После этого Сербия стала самым сильным из балканских государств и вскоре достигла своего наибольшего расцвета при короле Стефане Уроше IV, по прозвищу Душан (1336-1355 гг.).
Шишман бил деспот, а неговото обширно владение било зависимо от мощния татарски хан Ногай.През 1292г.Ногай подтикнал Шишман да предприеме поход срещу Сърбия. При похода куманите от войската му изгорили сръбската архиепископска църква в Жича,но след това сръбският крал Стефан Урош I I Милутин успял да разбие Шишман и дори да превземе Бдин.Намесата на хан Ногай възстановила властта на Шишман,а мирният договор със сърбите бил скрепен с бракове между него и дъщеря на великия сръбски жупан и на сина му Михаил Шишман с дъщерята на сръбския крал Ана-Неда.Сведение от 1308г.сочи бдин за столица на България и Дунав за река,минаваща през средата й.По това време съоправител на деспот Шишман бил синът му Михаил.Деспот Шишман е основател на последната българска царска фамилия (Шишманови)от средните векове.
история на България:
1241 г.
Отбито е татарско нападение в отвъддунавска България.
1241-1280 г.
Години на упадък.
Есента на 1242 г.
Зависимост от татарите.
1246-1253 г.
Големи териториални загуби.
Списък на сръбски владетели от периода:
!!САМО СТЕФАНОВЦИ – бащата, трите му сина стефановци и т.н., уникално!!
1. Стефан Неман (1113-1199)
2. крал Стефан Първовенчани (велик жупан 1196-1217; крал 1217-1228 )
3. крал Стефан Радослав (1228-1234 )
4. крал Стефан Владислав І ( 1234-1243)
5. крал Стефан Урош І ( 1243-1276, поч.1280)
6. крал Драгутин ( 1276-1282, поч. 1316)
7. крал Владислав ІІ (1316-1325)
8. крал Стефан Урош ІІ Милутин ( 1382-1321)
9. крал Стефан Урош ІІІ Дечански ( 1321- 1331)
10. Стефан ІV Душан (крал 1331-1346, цар от 1346-1355)
11. цар Урош V (1355-1371)
заб.:
Самостоятелните владетели от кръга на българската държавност носят име-титла "Йоан", което означава "от бога самодържец".
Подобно име-титла при владетелите от кръга на унгарската държавност е "Стефан" - името на първия унгарски християнски владетел, конанизиран от църквата /Стефан - Арпад/ Арбат/.
Очевидно първите владетели на "Сервия-Сърбия" Неманичи са владетели от кръга на унгарската държавност, каквато информация се дава още от името-титла "Стефан", което получават при възкачването им.
Източници:
Анатолий Вершинский - “НАРОЧИТО ВЕЛИКА ОПАСНОСТ...”
1 Хара-Даван Э. Чингисхан как полководец и его наследие. Белград, 1929. Электронная версия.
2 Андреев А.Р. История Крыма. М., 1997. С. 6, 98.
3 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског краља српског. – Поповић J. Zitija Svetyh ya novembar. Београд, 1977. С. 266 – 288. Цитируется по электронной версии, полученной из Интернета.
4 Бродники – население побережья Азовского моря и нижнего Дона в XII – XIII вв., возможно, славянское. Некоторые исследователи считают бродников предками казаков.
5 Хара-Даван Э. Указ. соч.
6 Хиджра (араб. – переселение) – переселение Мухаммеда и его приверженцев из Мекки в Медину в сентябре 622 г. Год Хиджра является началом мусульманского летосчисления. Исходным для него принято 1-е число 1-го месяца (мухаррама) 622 г., что соответствует 16 июля 622 г. от Р.Х.
7 Вернадский Г.В. Монголы и Русь. Пер. с англ. Тверь – М., 1997. С. 194.
8 Хара-Даван Э. Указ. соч.
9 Памятники литературы Древней Руси: XIII век. М., 1981. С. 256.
10 Вернадский Г.В. Указ. соч. С. 186.
11 Vasilopoulos K. The Life of St. King Stephen of Decani. Sidney. Электронная версия.
12 Житиjе и подвизи светог великомученика Стефана Дечанског...
13 Vasilopoulos K. Указ. соч.
14 Тихомиров М.Н. Исторические связи русского народа с южными славянами с древнейших времен до половины XVII в. – Славянский сборник. М., 1947. С. 171, 177.
15 Тихомиров М.Н. Указ. соч. С. 178.
16 Карамзин Н.М. История государства Российского в 12-ти томах. Т.V. М., 1993. С. 224.
http://ricolor.org/europe/serbia/je/ist/2/
http://buday.narod.ru/gl4.htm
http://www.veshki-bazar.by.ru/yugrusi.htm
http://www.balkaria.info/news/smi/dialog-2-1.htm
http://www.tatmir.ru/article.shtml?article...0&heading=0
http://www.hrono.info/1200mong.html
http://ald-bg.narod.ru/SRvladeteli/SrVladIndex.htm
http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=207138
http://www.duel.ru/200127/?27_5_2 bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/1292-1355.html Монголското еврейче Чингиз Хан и синът му Джу-чи - новите кръстоносци на Евреоналът
Нови функционалности в Blog.bg
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
казал Наполеон,че световната история е една торба с общоприети лъжи.Честно казано,този материал ме обърква! Историята въобще поставя въпроса за съществуването на Златната Орда! Много неща тук биха могли да бъдат причислени към българската история,но не са! Името ДЖУчи,също навежда на определена следа и т.н. Та ми идва да махна с ръка и да кажа казаното от не знам кого си:"Бугарите са от Бога,сърбите от Тито!"А,май албанците го казват! Какви сърби,какви пет лева?Всичко около нас,дори и да ни мрази е наше,от нашето тяло!Българското!Проектантът е друг,чужд!
цитирай "татари" са всъщност хазари, мобилизирани от Кан Бату, хазарите от Кавказ, където Бату мина през долната част на Северен Кавказ в Русия.А в юго-западния фронт ХУЛАГУ ХАН е оставил "монголи", т.е., турци, или уйгури, тези, които произтичат " Иерушалаим" и по-късно формират Османската империя (османски) турци.Това е централноазиатски тюркски, монголски "" хаганат. "Татарите" в армията на Hulagu Kahn,са най-вече "монголи" арменци и грузинци, същите, както и сега- копелета, и Хулагу преминава небрежно през Грузия и Армения. Ранните 1300 с.х.има еврейски турско-монголско ханство , след това в 1300 година той се превръща в мюсюлманска Османска империя ! През 1252, Александър Невски се срещна със сина си Хан Бату внук на *ТАЛМУД-ДЖИ*ЧИНГИС ХАН
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
