Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2015 21:29 - Политиците паразитират на гърба на хорската наивност/Който най-много плямпа за мир, разпалва най-големите войни
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1439 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Преди две или три години представих Марван Бишара чрез видеозапис от неговото тогавашно предаване „Империята“ – “Empire”. по израело-катарската телевизия Al Jazeera. Той е палестински християнин. Роден е в Назарет, Израел. Брат е на израелския учен и бивш депутат в Кнесета Азми Бишара. Самият Марван е преподавал в Американския университет и във Висшето училище за изследвания и обществени науки в Париж.

Марван Бишара често се появява като автор на статии по страниците на ционистките издания “The New York Times”, “Washington Post”, “Newsweek”, “The Guardian”, “The Nation”, “Le Monde” и т.н. Има издадена книга, разглеждаща израело-палестинските отношения. Живее в Лондон и е сред попечителите на Фондацията „Галилея“. Тяхно момче, ако разбирате какво искам да кажа.

image

Но такива понякога нарушават сценария – съзнателно, самостоятелно, или по нареждане, няма как да знам – и разкриват истини от световното задкулисие. Неотдавна Бишара обясни, какъв е произходът на Ислямска държава.

Съвсем съгласно драматургията на Интернационала авторът приема, че т. нар. Арабска пролет действително е била „революция“, начената от разочарованите, недоволни арабски младежи.

„Обаче две години по-късно времената започнаха да се обръщат. Когато контрареволюционнните сили – тъмните сили на стария арабски свят – взеха да се организират и да заговорничат срещу младите гласове на свободата и справедливостта, без значение къде – в Египет, Сирия, Ирак, Йемен, Либия или другаде.

Вашингтон, Техеран, но също така Тел Авив и Ал Кайда, се възползваха от възникналия хаос, за да наложат своите собствени планове.

А година след това те се завърнаха и отново започнаха да господстват в региона под претекста за опасността от новооснованата групировка Ислямска държава в Ирак и Левант и нейните помощници.

Междувременно Даеш, ИДИС, ИДИЛ, ИД – каквото и да е названието й – се откъсна от Ал-Кайда, да се превърне в определена регионална и даже глобална заплаха. Нейното порнографско варварство придаде нов и още по-кървав вид на знамето на присъдружните групировки на Ал-Кайда в района. С крайната цел за завземане и установяване върху територия – сирийска и иракска земя, на която да бъде въздигнат нов халифат.

В този процес, възникването на ИДИЛ предостави съвсем нови основания за американска и иранска намеса в по-голяма част от Близкия изток. ИДИС замени Ал-Кайда като нов повод за превантивни и отмъстителни въздушни удари, за подновено настаняване на войски, за война и окупация.

image

Благодарение на ИДИЛ, основните губещи от Арабската пролет се въздигнаха в ролята на нови хегемони. Нещо повече, ИДИС стана алиби или оправдание за всички регионални военнолюбци в извършването на техните зверства. Режимите в Сирия, Ирак и Египет използваха терористичното бедствие – или претекста – за да оправдаят своите репресии и убийства в значителни мащаби. Бомбардирането за отмъщение и нападенията прераснаха в ново законодателство. Докато в Близкия изток международното право отстъпи.

Въпросът, който човек трябва да си зададе, е: Кой стои зад възникването и разширението на Ислямска държава? Но още по-съществено – какво доведе до нейната поява и кое е онова, което и помага да издържи бомбардировките и натиска на интернационалната коалиция?

А неарабските сили се възползваха от ИДИЛ, за да преоформят своите стратегии, да преначертаят картите и дори да възстановят взаимоотношенията си. Както се изрази “The New York Times”, „и САЩ, и Иран атакуват ИДИС, но се опитват да не изглеждат като съюзници“.“

Този обзор се появи през февруари т.г. Пет месеца след него истината лъсна като къпещата се „хубава и богобоязлива“ Сузана, правеща се, че не забелязва сластните погледи на двамата старейшини, дърти еврейски воайори, които всекидневно ходели да я гледат. Беше сключено т. нар. ядрено споразумение с Иран. Световните лидери замълчаха, „друг път невидели в едно да се бият“ отколешни врагове.

image

Единствен Израел помърка. Но, според очакванията, му запушиха устата с нови свръхмодерни оръжия. Преди това, както отбелязва и Марван Бишара, „Израел използва намалението, че светът беше преангажиран с ИДИЛ, за да нападне Ивицата Газа, да завземе още палестински земи, и да отрече на палестинците техни основни права, без никакъв отзвук, даже когато обърна гръб на Вашингтон.

Този странен, даже драматичен обрат на събитията, доведе доста хора до въпроса относно мистерията, която окръжава Ислямска държава. Кой е зад нея и защо? Дали онези, които се облагодетелстват от нея, са зад гърба й?

image

Невидими ръце зад Ислямска държава

Първата жена, станала вицепрезидентка на Иран, Масумех Ебтекар, посочи Съединените щати и ЦРУ като родоначалници на ИДИЛ. А бившият ирански министър на разузнаването Хейдар Мослехи [каква длъжност], отиде по-нататък, като настоя, че KGB, Моссад, MI6 и ЦРУ създадоха Ислямска държава или Daesh.

image

Суданският президент Омар ал-Башир се съгласи. Той заяви пред Euronews, че американското ЦРУ и израелската Моссад стоят зад Боко Харам и Ислямска държава.

image

Същото направи и Фидел Кастро. Той е убеден, че Израел и определени американски елементи стоят зад ИДИЛ.

Други вярват в обратното; в действителност виновен е Иран. Бившият президент на Сирийската национална коалиция Ахмад Джабра настоява, че Иран стои зад възникването на ИДИЛ. Възможно ли е „революционната гвардия да е зад ИДИЛ в Ирак“, попита един наблюдател.

Но други, съвсем не малко, твърдят, че Саудитска Арабия е зад ИДИЛ. Миналото лято тогавашният иракски министър-председател Нури ал-Малики заяви в обръщение, че саудитците са подкрепяли ИДИЛ и са „съдействали за геноцида“.

Един бивш американски генерал – Уесли Кларк, смята, че като цяло това е било използвано за продължаващия стратегически конфликт: „Нашите приятели и съюзници основаха Ислямска държава, за да унищожат Хизбула.“

Според Кларк проблемът не е радикалният ислям сам по себе си, както обобщено го експлоатират за стратегически цели. Например, той смята: „Съединените щати използваха радикалния ислям, за да се бият срещу Съветите в Афганистан. Молехме саудитците да вложат пари в това, наистина.“

А старият журналист Патрик Кокбърн, автор на [книгата] „Завръщането на джихадистите: ИДИС и новото сунитско въстание“, твърдеше, че Саудитска Арабия „помагаше на ИДИЛ да превземе Северен Ирак“. Той цитира разузнавателни източници, които са уверени – саудитският план се изпълнява от десетилетие.


Дали „врагът на моя враг е мой приятел“ или мой враг? А може ли да е и двете, в зависимост от цинизма, който е вложен?

image


Ясно е: онези, които най-силно подчертават диващината на Ислямска държава, изглежда също така се облагодетелстват най-много от нея.“

Какъвто и да е, израелският шпионин Яков Кедми, утвърдил цинизма си в армията и разузнаването, е прав: няма как да приемаме западните страни като цивилизовани. Те причиниха най-нецивилизованите, най-дивашките, най-зверските и най-варварските трагедии в човешката история – революциите, комунистическите, фашистките, националсоциалистическите, социалистическите и псевдолибералните режими. Ала най-вече – общия им господар – ционизма.

Моята диагноза е: Сатанизъм.

Ще отмина възраженията, без да им отделя повече от секунда внимание. Майната им на малоумните, на тъпанарите, идиотите, вечните неграмотни „всезнайковци“, лишени от души и от разум – получовеци.

Тежко на умните, вярващите и психично здравите. Предстоят им още много мъки на тази грешна земя.

През 2003 година лондонският комунистически режим, оглавяван от водещият се лейбъристки министър-председател Тони Блеър, стана обект на пореден скандал. Войната в земите на древния Вавилон беше към края си. И тъкмо тогава уличиха в плагиатство правителството на Нейно величество, издигнато по линията на Британо-американския проект. Негов документ, озаглавен „Ирак: Неговата скрита инфраструктура, измама и заплахи“, се оказа почти изцяло откраднат от статия на американския доктор по история Ибрахим ал-Мараши.

Документът беше продължение на по-ранен, в който измамата за „оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин“ още не беше свалена от дневния ред, както на островната „демокрация“, така и на нейната метрополия – Съветските американски щати.

image


Масовият британски идиот гълташе отровата и аплодираше кабинета. Дванадесет лета по-късно Блеър се радва не всеобщо презрение, компенсирано с високи постове в интернационалното ръководство на света – например ООН, които вървят в комплект с тлъсти доходи. И е недосегаем.

Както туземната ни Темида не лови гангстери с политическа окраска, така и колежката й на Албиона превръща определени „много важни лица“ – VIP – в недосегаеми. Иначе политиците, чиито пружинки биват навивани от реалните властници – корпоратократите, безспирно крещят за свобода, демокрация и човешки права. Даже ги изнасят!

Обаче в Близкия изток и Северна Африка им отвръщат с „ресто“. Което, на свой ред, превръща собствениците на военно-промишления комплекс в истински щастливи твари. (Те не са хора, а комунисти.) Тъй като за тях това понятие е вплетено единствено в парите.

image

Известна част от статията на д-р Ибрахим ал-Мараши се оказа изплагиатствана и от тогавашния държавен секретар на САЩ, „смелия ариец“ и воин, генерал Колин Пауъл – масон, който впоследствие се отрече от всичките си възгледи. Познато, нали? Другарят бивш шеф на Обединението на генералните щабове на войсковите части на САЩ произнесе реч пред Общото събрание на ООН, в която без ни най-малко свян рецитираше написаното от ал-Мараши като… свое!

Лидери. Елит.

Who’s to blame? Кой е виновен? Няма значение.

Сатанистите, злосторниците са недосегаеми!

Ибрахим ал-Мараши е доцент и изследовател във факултета „Сан Маркос“ на Калифорнийския държавен университет. През 2004 година защити докторат в Оксфордския университет. Неговият дисертационен труд е посветен на иракското нахлуване в Кувейт. Смятат го за специалист по историята и проблемите на Близкия изток, но не съвсем. Изглежда не им играе много по гайдата. Бил е хоноруван гост-преподавател в Истанбулския университет. Излишно е да отделяме толкова място на неговата биография.

Само да спомена, че е роден в САЩ в семейство на иракчани. Живял е достатъчно дълго в споменатия регион – в Саудитска Арабия, Йемен, Египет и даже в африканския северозапад – в Мароко. Той обобщава в статия с многозначителното въпросително заглавие „Защо халифатът оцелява?“:

image

„Преди година, в полемичните филипики по медиите, вината, която доведе до възникването на Ислямска държава, беше приписвана на политиката на иракския министър-председател Нури ал-Малики. Въпреки че зачеването на организацията може да бъде проследена назад до крехкия политически процес, появил се след временното управление на коалицията на САЩ, което след това беше наследено от сетнешните иракски лидери.

Но има още нещо. Сирийската гражданска война послужи като вакуум, който позволи на ИДИЛ да се прегрупира и да се разграничи от Ал-Кайда. Като изплува във вид на най-силната ислямистка въоръжена групировка в региона.“

Авторът определя това с познатия от филмите израз “Inside Story” – „вътрешна работа“. Но не „вътрешна“ за арабския свят или за политическите процеси, които биха могли да се развият по естествен път в него. Ибрахим ал-Мараши има предвид, че това е вътрешна работа на западния елит. Може би е по-правилно да забравим само него и да го обозначаваме по-точно като интернационален.

Историкът погрешно смята, че това е „актьор без държава“ на политическата сцена. Май се уморявам от повторения – ИДИС, ИДИЛ, Даеш, както и да назовавате туморното образувание насред Близкия изток, то притежава главните характеристики на държава. Дали е ислямска или не, да спорят мюфтиите из израелските, американските, европейските и руските синагоги. Да – еврейските имами, които измислят всички гадости на този свят. Понеже другият, вечният, им е отказан.

„Появата на ИДИЛ и нейното деклариране като Ислямска държава, както и провалът на иракската и сирийската държава да се справят с тази заплаха, са безпрецедентни в историята на арабската държавна система, която беше формирана след Парижката мирна конференция през 1919 година.“

Това е написано от „доктор по история“! Вечните проблеми са заровени в пустинните пясъци на региона още през май 1916 г. от френско-британските пияници от екипите на Франсоа-Жорж Пико и барон сър Марк Сайкс – дегенерат, чиято криптоеврейска майка, покръстена в католицизма, била с 30 лазарника по-млада от баща му. Естествено, с малка помощ от техните руски съюзници. Дотогава целият регион е бил част от Отоманската империя. До появата на ционизма и на еврейските заселници от Русия, които от началото на седемдесетте години на ХІХ век били натирвани към Палестина, в областта царувал мир.

image

Да припомня ли на „доктора“, какви държави са съществували там до началото на Втората световна война? Да го речем така – преди да бъде доказано със сигурност, че сушата около Персийския залив плува върху петролно море.

Трагедията на Близкия изток води началото си от края на деветнадесетото столетие. Катастрофата – от 1917 година, от т. нар. Балфурска декларация. Кулминацията в разрухата на мюсюлманския свят е едностранното обявяване на държавата Израел в нарушение на резолюцията на ООН. Зад гърба си ционистите имали всесилните Сталин – на първо и най-важно място. Но също така – британския кралски двор, товарищ Уинстън Чърчил, окупираните от евреи правителства във Вашингтон, Париж, Мадрид, Бон, Будапеща, Варшава, Прага, Белград…

Ето кои са виновни за изгрева на Ислямска държава на политическия небосклон през второто десетилетие на ХХІ век. Корените на злото са древни – фарисейски. Крият се под ярмулките на равините, калимявките и дзукетите (капите) на поповете, чалмите на имамите.

А дали е необходима „ревизия на историята“, както смята иракският американец или американският иракчанин Ибрахим ал-Мараши, е въпрос, чието решение имат право да предложат само „мозъчните центрове“ – “think-tanks”, на интернационалното Братство. Целият опит за преразглеждане на човешкия летопис, поне през последните седемдесетина години досега, доказва: Те завършват трагично. Поредната жертва падна преди около два месеца. Една невероятно ерудирана, приятна възрастна германка отиде зад решетките. Досега само я глобяваха. Ще я видите.

Когато ви убеждават, че е хубаво, полезно, да бъде подкрепяна някаква „умерена сирийска опозиция“, не вярвайте. Мовафак Сафади е сирийски журналист. Разказва, че:

„Да бъдете сирийски журналист е като да сте журналист от всяка друга националност. Освен в едно – това е вашата революция, на която сте помагали с репортажите си. Но която се е превърнала в злобна, покварена машина за убиване, каквато е днес.“

image

Доловихте ли нотката на самообвинение? Младежът, който е бил „на терена“, както казват днешните журналя – медийните проститутки, тези “‘low-life scum” според натуралистично-цветущото мнение на обичания от соросоидите шашаф сбърканяк Джон Маккейн – е видял как пред очите му едно възторжено начало се изкривява. И се превръща в злобно чудовище. Той свидетелства, че „на мнозинството от бунтовниците просто не им пука в кое сдружение или групировка се включват – дали са с Ал-Кайда, със Саудитска Арабия, Катар, Турция, интернационална коалиция, британското правителство или някой друг. Международната геополитическа ситуация изобщо не е първото нещо в умовете на бойците, когато решават да се присъединят към тази или онази група.

Според служители от разузнавателната общност „умерени бойци“ са онези, които „отхвърлят тероризма“. Предполага се, това да означава, че те не са членове нито на джихадистката групировка Джабхат ал-Нусра (филиал на Ал-Кайда в Сирия) или на Ислямска държава. Това е твърде обширен критерий.

Като сириец, който живее зад граница, но все още следи отблизо динамиката на гражданската война в родната ми страна, за мен е ясно, че за повечето младежи да бъдат бойци е станало повече работа, отколкото призвание. Път за кариерно развитие, който смятат, че трябва да следват, поради отсъствието на алтернатива. Както на всеки пазар на труда, работодателите ще се конкурират, за да наемат най-талантливите, като им предлагат различни облаги.

Целта на повечето въоръжени бунтовници е да свалят Башар ал-Ассад. В резултат на това приемат рационалното решение да се включат в групировките, които воюват предимно с неговия режим. Особено в онези, които ще ги екипират с най-добрите оръжия, за да постигнат целта си. Други бойци може би отиват заради по-неотложни жизненоважни ангажименти, като издръжката на семействата си. Те са по-склонни да участват в групировки, които действат в сравнително стабилни райони и предлагат прилични заплати. А не в онези, които се включват във всекидневни тежки сблъсъци.

Разбира се, също така се срещат бойци, мотивирани от идеологии – сирийски ислямисти, наднационални ислямисти, кюрди, или алавити, подкрепящи Ассад. Те ще влязат в строя на групировки, които са по-близки до системата на тяхното идеологическо убеждение. Искам да кажа: основното е, че очевидно е невъзможно да причислите тези бойци към определена умерена или неумерена категория. Те се присъединяват или напускат групировки в зависимост от променящото се статукво. Днешните „умерени бойци“ едва ли ще са такива вечно…

image

Но не разчитайте на някаква сирийска „умерена“ сила. Не съществува такава…

А за много сирийци, които нямат никаква значителна роля в дебатите за тяхното бъдеще, Сирия вече не съществува като страна.“

Ако не знаете – и България. Който не притежава потенциал да го схване и изведе до практични мерки, ще бъде поразен така, все едно цяла скала се стоварва върху му.

Dйjа vu – suum cuique.

Но не слушайте мен. Аз съм „краен“. „Екстремист“ съм. Защото не притежавам автомат „Калашников“, противотанков гранатомет, израелски автоматичен пистолет „Узи“ или ракети „Стингър“. Онези, които имат подобен арсенал, са „умерени“. Като такива например определят частите на Ал-Кайда в Сирия, наричани „умерена сирийска опозиция“. А аз съм от крайните.

Сега е време на измамници. Такава е епохата, в която живеем. Не случайно, като в евтин задокеански телевизионен сериал, днес всички обичат Путин. Той има своите петнадесет минути слава. После и на него ще му видят сметката. Те ликвидираха Сталин, та с внучето на готвача му ли няма да се справят?

image


Преди американският държавен секретар Джон Кери да го навести за поредния инструктаж, Владимир Владимирович изпъна „високата си и стройна снага“ пред командния състава на Червената армия. Извинете – пред Колегиума на Министерството на отбраната на Съветска Русия. И обяви нещо, изненадало западните медии. Явно не – политиците. Те са били осведомени изпреварващо.

Накрая ще си спомняме не думите на нашите врагове, а мълчанието на приятелите ни[ Мартин Лутър Кинг-младши – амеркански пастор, борец за граждански права на чернокожите, но съща така алчен развратник. ]

image


Ассад, приятелство?… Ама все пак сиренето е с пари. Помните ли снимката, на която фотокамерата е запечатала как семействата Кери и Ассад вечерят „в дружеска атмосфера“, както гласеше задължителният съветски журналистически израз за събития от този род. (Вижте илюстрацията.) Но преди няколко месеца вездесъщият съветски израелец Яков Кедми разкри: За руснаците името на сирийския президент няма никакво значение. Дали се сещате? Показах откъс от интервюто, съдържащо коджа непристойната констатация. Което означава мнимо приятелство?

Около седмица след като написах горните редове, Агенция „Ройтерс“ разпространи „новината“:

„Русия е „отворена за премахването на Башар ал-Ассад в Сирия“. Дипломатически източници твърдят, че Русия е смекчила позицията си относно сирийския президент Башар ал-Ассад.“

image

Дали не е контрапропаганда? Трик, елемент от медийната война, на която сме свидетели. Дори да е така, т. нар. велики сили и кръжащите като мухи около тях по-малки са днешните данайци. Не бива да се вярва на тези лицемери, даже да обещават свалянето на звезди от небето. Ассад разполага с източници, за да провери. А кого не излъгаха британците, французите, американците, руснаците, германците, американците, Съветите през последните два века и половина?

За Съветите и настоящия им лидер Путин е важно характерът на режима да бъде съхранен. Та световната революция да прегази региона. И след нова война срещу Иран да продължи на изток. Ще мотаят проблем „Ассад“ още два-три месеца в ООН. Ако е необходимо, Москва ще наложи вето. Техеран ще я подкрепя. Какво от това?

image


От 1970 година насам Вашингтон е спрял с вето повече от 30 резолюции на ООН, отнасящи се до политиката на държавен тероризъм и расизъм, провеждана от Израел. Марксисткият ционистки режим не се е съобразил с повече от 130 резолюции на световната организация. На кого му пука?

image

Освен това, както вече имах случай да посоча, Барак Хюсеинович загуби всичко в „Арабската пролет“ и най-вече в Сирия. Включително похарчи нахалос подхвърления му аванс във вид на Нобелова награда за мир. Единственото, което остана от първоначалния му фалшив престиж, е да се пребори с оставането на Башар ал-Ассад на власт в Дамаск.

Колко ли се забавлява сега Путин, когато Кери коленопреклонно го навива да отстъпи за едната Обамова чест? И тримата са комунисти. Дали Шеломович – респективно Нат Ротшилд – не държи документите за вербовката на американските безчестници от КГБ?

Какво обяви товарищ Путин, Владимир Владимирович, пред многозвездните пагонлии в Москва? Сега ще разберете. Обърнете внимание на начина, по който кремълският „цар“ се обръща към висшите военни. И мислете, дали комунистическата система е разградена, а СССР е разпуснат.

www.youtube.com/watch

Дни по-късно Турция и Израел посегнаха да се гушнат отново… Наистина, дали врагът на моя враг е мой приятел? И обратното – приятел ли ми е приятелят на моя приятел?

Путин заяви:

image

„Всичко това е пряка заплаха за Русия и за нашите военнослужещи в Сирия, които преди всичко бранят своята страна.“

Ето го въплъщението на доктрината „Монро“. Който и президент на САЩ да вземете от началото на ХХ век до ден днешен, ще установите, че е говорил по идентичен начин. Като колониална империя Русия, а сетне и комунистическа Юдеохазария – Съюзът на светските социалистически републики – владееха четвърт от света. Сегашната – едва четири военни бази. Залязващата американска – 400!

Не се самовъвеждайте в заблуждение. Те са едно цяло. Медиите ви набиват в главите, че съществува някакво „противопоставяне“. От поне век конвергенцията – сливането – на елитите е факт. Как иначе? Те имат общи интереси и едни и същи господари.

image

Който най-много плямпа за мир, разпалва най-много и най-големите войни. През последните дни на 2015 година в ООН се заговори за мир в Сирия. Което означава едно единствено нещо: Войната там ще продължи дълго.

В Америка всеки има право да бъде глупав

От словото на Владимир Путин става ясно, че работата се е оттекла. Червената армия вече помага както на войските на „приятеля“ Башар ал-Ассад, така и на душманите му от „умерената въоръжена опозиция“. Прийом, въведен от семейство Ротшилд – кредити и рамо и на двете страни във всеки конфликт.

Дали зъболекарят, обитаващ президентския дворец в Дамаск, не си е стегнал багажа? Само че кой ще го приеме?

image

Не се тревожете за Ассад, Башар ал-Хафезович. Братството все ще намери подходящ режим, който да го приюти. Навремето иранският аятолах Хомейни живуркаше в Париж – „столицата на разврата“, според поет от по-миналия век. Неговият главен враг – шах Мохамед Реза Пахлави, пък се оттегли в… САЩ. Нищо, че беше близък и с Тато.

Не ги мислете. По-добре се вгледайте в собственото си дередже. Пък си кройте капа. Понеже не желаете да скроите такава на действащата комунистическа власт…

Исандър Ел Амрани е директор на Проекта за Северна Африка на Международната група за кризи. Едва ли някой от вас е чувал за организацията, създадена от най-реакционната скрита комунистическа финансова върхушка. За неин „баща“ е представян чифутът Мортън Абрамовиц – бивш американски дипломат. През 1993 г., когато му възлагат задачата, той е бил президент на Фондацията „Карнеги за интернационален мир“. Carnegie Endowment for International Peace, както е названието на английски, е един от най-опасните и най-влиятелните престъпни центрове на планетата.

Посочвал съм, че докато Европа горяла в адските пламъци на Втората световна война, тази криминална групировка вече приключила с начертаването на бъдещите граници на континента. Тя участваше и в прекрояването половин век по-късно. Специално – в бивша Югославия.

Та нейният виден деец и ръководен кадър Исандър Ел Амрани наскоро безсрамно обобщи в доклад, посветен на някогашната Триполитания:

image

„Хаос в Либия: Той е заради петрола, глупако!“

Не сте се и досещали, нали? Траем си, а те се гаврят с нас. Не ни подценяват, а стъпват върху нашите глави. Тъй като сме страхливи, лениви, и безразлични. Масата е уверена, че всеки има право да се променя, колкото пъти му е угодно. Като винаги изпъчва „гърди геройски“ начело, за да прибира каймака от густото, казано по филибетлийски.

Значи сме го заслужили.

Какво мисли маоистът Джон Кери, роден Кон, три години след като влезе в чепиците на Хитлери Клинтън, и четири след началото на унищожението на джамахирията? Във вторник, 16 декември 2015 г., в Москва, той отдели време за кратко интервю за съветско-американския номенклатурчик и ченгесар Сергей Брильов. Роденияят в Хавана водещ на телевизионното предаване „Новини в събота“, учил и работил в Уругвай, специализирал в САЩ, го запита:

www.youtube.com/watch

image

Утре сирийската авантюра също ще се окаже „грешка“. Както болшевишкият терор в СССР, Сталиновите вътрешнопартийни чистки, масови унищожения и премествания на цели народи, извършвани от НКВД, начело с еврейските комисари, зверствата на Рузвелтовите социалисти в САЩ и демоцида на Мао Дзедун в Китай. Подобно на „грешките на растежа“ – ликвидирането на българите от Трайчо Костов, Антон Югов, Никола Петков, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков у нас. Като Титовите безчинства в Югославия, изтреблението на 2,5 милиона виетнамци и на още толкова камбоджанци от комунистическите режими в САЩ, Северен и Южен Виетнам. Също – днешната американска империя на частните затвори с повече от 2,5 милиона обитатели…

Никой не е отговарял за престъпленията си, чиито размери излизат извън пределите на човешкото съзнание. Невъзможно е да си ги представим и осмислим. Сталин получи посмъртното партийно „наказание“ мумията му да бъде изгорена. Но прахът от нея – въпреки всичко – е зазидан в „почетната“ стена на кремълската крепост.

image

За всичко лошо през последния век е виновен Адолф Хитлер. Той е универсалното зло. Покрай участието си по задължение в неговите престъпления все още преследват старци, уриниращи в бельото си. За да експлоатират най-грамадната лъжа в историята и да вменяват несъществуваща вина у християните. По този начин могат да развяват коня си по цялата земя.

Ето как изглежда една от жертвите на световния ционизъм. Урсула Хавербек е германска историчка, която опитва да ревизира натрапената ни фалшива история на Втората световна война. За което на 87-годишна възраст плаща не малка цена. В нейната „свободна“ и „демократична“ родина я осъдиха на 10 месеца затвор и глоба в размер на двайсетина хилядарки в евро.

Чуйте нейното обръщение към германците.

www.youtube.com/watch

Няма спор, че на първо място Германия и САЩ са страни, окупирани от ционистите. Германската трагедия е двойна. Тъй като войските на „демократичните“ Съветски американски щати не са напускали подчинената псевдодържава вече близо 71 години!

Не гледайте само в паничката. Нормалните човешки същества поставят по-високо от материалното ценности от рода на лична чест и национално достойнство. Те са потъпкани във ФРГ.

Но ето, в навечерието на зимните празници, светът преживя върхово материално щастие, мигове на всеобщ еврооргазъм и еякулация, мощна като изригване на вулкана Везувий. Те бяха предизвикани от небивалите икономически и финансови успехи на „цивилизования“, „демократичен“ свят – вдигането за първи път от 2006 година досега на основния лихвен процент от Банката на Федералния резерв на САЩ с „грандиозната“ четвърт от процента – от 1 до 1,25 на сто. Точно в този сюблимен момент влиятелните медии „ни слисаха“ с „най-важната“ вест:

„Хитлер действително е имал само един тестис, твърдят германски изследователи.“

image

Чуха се възторжени възгласи: Най-после! Защо тъй дълго отлагахте? Знаехме, че нещо не му е наред!

Дърти еврейки, неотдавна явили се на конкурса „Мис холокост“, поискаха правителството в Берлин да удвои заслужените им пенсии. Правилно. Как така някакъв едномъдест ги е докарал до доходи от едва две-три хиляди долара месечно? Знаят ли германците, тези изконни престъпници, людоеди, които нагъват малки еврейчета на закуска, за обяд и на вечеря („колко крехко е чифутското“, рекъл равинът), как се преживява с толкова малко в Акапулко, Лас Вегас или Ница? Имат ли представа, колко трябва да се стискат евреите на стари години, за да напазаруват къщи и апартаменти във Флорида, Марбеля, Сочи, Неапол или Шарм ел-Шейх? В краен случай – край Варна и Бургас?

Професор Петер Флайшман от Университета на Ерланген-Нюрнберг попаднал на „бележка, написана от д-р Йозеф Щайнер Брин, офицер от медицинската служба в затвора Ландсберг“, където Хитлер търкал наровете, докато Рудолф Хес тракал на пишеща машина, подарена им от Ротшилдови, обемистия том “Mein Kampf”. В бележката се твърди, че „Адолф Хитлер, художник, понастоящем писател“, иначе бил „здрав и силен“.

image

Познавам трима души с по една топка. Всички имат по две деца. Доколкото съм разбрал от съпругите им – някои са имали по два брака – сексуално те са нормални мъже.

Дали ще се намери някой, който да подсети Genosse професор Флайшман, който изобщо „не е евреин“, да прегледа и преброи топките на Ангела Меркел, водеща се Genossin, на comrade David Cameron and of his fellow socialist or communist Barack Obama, на camarade Франсоа Оланд и на товарищ Владимир Путин. Дали ще събере тройка?

image
diagnosa.net/
 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5381587
Постинги: 4191
Коментари: 1141
Гласове: 1513
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031