Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2016 13:06 - Ако съдите по резултатите, глупостта е същото като злото
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За да бъде достоверна и ефективна, измамата следва, да бъде колкото може повече в унисон с надеждите на онези, които тя възнамерява да измами[Анатолий Голицин – офицер от КГБ, избягал на Запад, където е напълно пренебрегнат.]

image


Кой приемаше всички тези престъпници и двуличници? Къде се образоваха и специализираха дечицата на алчно червената фашистка номенклатура? В коя държава завърши колеж настоящият севернокорейски комунистически диктатор Ким Чен Ун? Да не би в милиционерската школа край Стрелча? Не е ли получил диплома в… Швейцария?

На 13 или 14 ноември 1913 г., от Краков, бъдещият „вожд и учител на световния пролетариат“ Владимир Улянов скастрил яко в писмо своя приятел Алексей Максимович Пешков, вече подвизаващ се като писателя Максим Горки. Докато битувал на топличко на италианския остров Капри – на чия издръжка – авторът на нечитаемата литературна тухла, посветена на Клим Самгин, публикувал статия в защита на християнските възгледи на Достоевски. Това Ленин оценил така:

„Какви ги вършиш? Това просто е ужасно, наистина!“

Нататък Улянов цитира думите на Горки, че:

„Засега (засега) „търсенето на бог“ би следвало да бъде изоставено – то е безсмислено занимание: Излишно е да се дири там, където не може да бъде намерено нищо.

Докато не посееш, не можеш да ожънеш. Нямате никакъв бог, защото засега (засега) не сте го създали.“ Богове не се издирват – те се сътворяват; хората не изобретяват живот, те го създават.“

image


Така, излиза, че ти си против „търсенето на бог“ само „засега“! Оказва се, че си против издирването на бог, само с цел да го замениш с богосъздаване!

Е, не е ли ужасно, че подобно нещо може да се появи в твоя статия?

Богоиздирването се различава от богоизграждането или богосъздаването, или богоправенето и т.н., не повече, отколкото един жълт дявол се отличава от син дявол. Да се говори за търсене на бог, не за да се заяви позиция срещу всички дяволи и богове, против всяка идеологическа некрофилия (всяко почитане на божествено е некрофилия – пък било това и най-чистото, най-идеалистичното, не само на открита, но на изградена божественост, всичко това е срамно), но да предпочиташ един син дявол пред жълт е стотици пъти по-лошо, отколкото изобщо да не запаметиш нищо за него.

В най-свободните страни, в държави, където е съвсем неуместно да се призовава „за демокрация за народа, за обществено мнение и наука“, в такива страни (Америка, Швейцария и така нататък) конкретното ревностно увлечение се прилага, за да се постига примирение сред хората. А работниците възприемат същата тази идея за един чист, духовен, изфабрикуван бог. Точно защото всяка религиозна идея, всяка идея за всякакъв бог въобще, всеки флирт даже с бог, е най-неописуемата низост, особено толерантно (а често и предпочитано), възприемана от демократичната буржоазия. Поради същата тази причина това е най-опасното безчестие, най-срамната „зараза“. Милиони физически грехове, мръсни номера, насилнически действия и инфекции са далеч по-лесни за откриване от тълпата. Следователно са доста по-малко опасни, отколкото ловката духовна представа за бог, облечен в най-привлекателните „идеологически“ костюми.

image

Католическият свещеник, развратил младо момиче (за което прочетох съвсем случайно в германски вестник) е далеч по-малко опасен, особено за „демокрацията“, отколкото един свещеник без своето расо, поп без сурова религия, идеологически подкован и демократичен свещеник, който проповядва създаването и изобретяването на бог. Защото е лесно да изложиш на показ, да осъдиш и прогониш първия свещеник. Докато вторият ще се изплъзне съвсем лесно. Да изобличиш втория е 1000 пъти по-трудно. И нито един „немощен и състрадателно разколебан еснаф“ не ще се съгласи да го заклейми…

Пишеш: „Стига самоунижение, което замества нашата самокритика.“

А богоизграждането не е ли по-лоша форма на самоунижение? Всеки, който посегне да си създава бог, или даже просто толерира подобна дейност, се самоунижава по възможно най-лошия начин. Понеже вместо с „дела“, той в действителност е ангажиран със самосъзерцание, самовъзхита и нещо повече – такъв човек въплъщава най-долните, най-глупавите, най-робските черти или белези на своето „его“, обожествено чрез богосъздаване.



От гледна точка не на индивида, а на обществото, всяко богоизграждане е точно отстъпление към самоунижението на скудоумния еснаф, несигурния човек на улицата, мечтаното „самоунижение“ на вулгарния дребен буржоа, „изтощен от безнадеждност“ (както ти благоволи да се изразиш съвсем вярно относно душата: само че трябваше да кажеш, не „руската“, а дребнобуржоазната, тъй като еврейските, италианските, английските разновидности – всички, до последния, са един и същ дявол; навсякъде смърдящият еснафлък е еднакво отвратителен – но „демократичният еснафлък“, зает с идеологическа некрофилия, е особено отблъскващ)…

            image

Не е вярно, че бог е съвкупност от идеи, които събуждат и организират обществени настроения. Това е Богдановият идеализъм, който потиска материалния произход на идеите. Бог е (в историята и в истинския живот) преди всичко съвкупността от идеи, натрупани чрез най-брутално подчиняване на човека, както чрез външната природа и посредством класовото робство – идеи, които утвърждават покорство, за да успокоят и приспят класовата борба.

В историята имаше време, когато вместо подобно възникване и реално значение на идеята за бог, борбата за демокрация и на пролетариата премина във формата на битка на една религиозна идея срещу друга.

Но това време също отдавна е в миналото.

Понастоящем, както в Европа, така и в Русия, никой, даже най-изтънчената и най-добронамерената защита на оправданието на идеята за бог е помилване на реакцията. Цялата ти дефиниция е реакционерска и буржоазна – от начало до край. Бог е равен на съвкупност от идеи, които събуждат и организират обществени настроения, имайки за цел да свържат индивидуалното с обществото, и да обуздаят зоологическия индивидуализъм? Защо е тази реакционност? Защото тя фалшиво оцветява представата за „попската“ зоология, проповядвана от свещеници и феодали.“[ Vladimir Ilich Lenin – “A Letter to Maxim Gorky”, Written on November 13 or 14, 1913]

image


Четири лета преди интернационалните банкери със старозаветни имена да качат другаря Ленин и неговите около 200 въоръжени до зъби терористи с болшевишки партийни билети, да му връчат 1,5 милиона златни германски марки – днес около 3 милиарда долара – и да осигурят на озверялата шайка безпрепятствен път от Швейцария, през воюваща Европа, до Санкт-Петербург, Улянов изповядвал тези възгледи. Винаги е бил безбожник. В такава среда е израсъл. Не забравяйте по-големия му брат-атентатор, вербуван от синедриона и осъден на смърт.

Променил схващанията си, когато прозрял, че в новата обстановка след Октомврийския метеж през 1917 година, неговата банда от убийци и ненаситни грабители може да прерасне в пантеон от богове. А най-отгоре, в трона на върха, сред облаците на комунистическото безвремие, ставало възможно сам той да настани ненаситните си за мъжка ласка сластни седалищни части.

Единственото зрънце истина в Лениновите съждения е, че в историята твърде често феодално-попската класа действително е прилагала „най-брутално подчиняване на човека“. Освен това до този миг попските проповеди не са нищо друго. Чухте как Кирил – патриарх московски и на цяла Русия, зове тъкмо за това – да се откажем от правата си. Да забравим какво е оповестил Исус Христос:

„Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.

Който обича своя баща или майка си повече от мен, не ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мен.

И който не вземе кръста си и не ме последва, не ме заслужава.

Онзи, който е загрижен за живота си, ще го загуби; а този, който загуби своя живот заради мен, ще го намери.“[„Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 28-29, 32-39. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски, дело на д-р Джордж Ламза.]

Да разтълкувам, доколкото мога. Бог призовава към революция. Но не обществена, а към радикално, драматично преобразувание вътре в самите нас. Той е „пътят и истината, и живота“ – всичко. Бог е свобода, което ще рече истина. А как се живее без нея?

Ето, това не могат да понесат сатанистите, богоборците като комунистите, ленинците.

Словото Христово ни кара да прозрем, че ако се стремим към светлината на Божествената истина – съвършенство чрез нравственост и познание – трябва да захвърлим всички товари. Затова обяснил на последователите си, че фарисеите вършат тъкмо обратното:

„Опаковат тежки денкове и ги поставят върху раменете на човека, но самите те не желаят да ги докоснат даже с пръст.“[„Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 4.]

Но индивидуалното съвършенство би следвало да води до обществени изменения. В тях всеки да намери своето най-подходящо място. За да е готов да поеме към такъв вид революция, човек трябва да се избави от оковите на всички зависимости. Най-здравата е тъкмо тази, която Христос определил като „членовете на собственото му семейство“. Бог отлично знаел, че след като се подреди обществената сграда, нещата ще си застанат по местата.

Понеже неговата мисия е била да провери, доколко хората са готови за такива промени, и евентуално да ги оглави, постановил, че „който обича своя баща или майка си повече от мен, не ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мен. И който не вземе кръста си и не ме последва, не ме заслужава.“

Той отричал онова, в което комунистическите идеолози били убедени: „материалния произход на идеите“. Исус Христос е Бог и никога не е лицемерничил.

Тъкмо противното взели да вършат Ленин и компания, когато заграбили властта. Налагали измамата с огън и меч. Едно след друго, без отдих, без народът да може да си поеме въздух. Говорели едно, вършели съвсем друго. Даже, в унисон с психическата увреденост на вожда и с цялата му извратеност, болшевишките сатрапи се вживели в богове, на които всичко е позволено. И могат да правят, каквото пожелаят – даже да разполагат с живота и имуществото на хората.

image

През първите месеци, още несигурни във вечността на своя комунистически Олимп – Кремъл, и произлизащата от него сила, „болшевиките стискаха в ръце задгранични паспорти, готови всеки миг да изчезнат от Русия също така неочаквано, както се бяха появили. А дотогава се впуснаха да разграбват националното богатство на страната, да го кътат из тъмни ъгли и да го изпращат в чужбина.

Отначало това се вършеше припряно и неумело. Никой не знаеше ще могат ли и утре да продължат разбойничеството, затова още днес трябваше да приберат каквото докопат. Същевременно се налагаше да се избавят от конкуренцията на криминалните престъпници, които не желаеха да делят плячката си с новата власт. Нейният лозунг „Граби награбеното!“ незабавно намери отзвук сред многомилионното руско простолюдие. Но лозунгът съвсем не призоваваше към грабежи тъкмо тях, в което те бързо се убедиха, тъй като безжалостно ги разстрелваха на място без съд и следствие.

Новата власт безспорно беше по-добре организирана и въоръжена банда и в никакъв случай не желаеше да губи безценно време за различни юридически обосновки на действията си. Но все пак беше необходима някаква идеологическа обосновка, и тя се роди в безумно-гениалната болна глава на вожда, но с безкрайната си утопичност ужаси дори най-близките му съучастници.

Всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.

image

„Боже мой“ — страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ — успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за „диктатурата на пролетариата“.

И те наистина повярвали!…

„… Ония, които се усъмнили в лъжливата приказка, били разстрелвани, давени в шлепове, горени в църкви, тровени с газове в подземия, без съд и следствие. „Бъдете образцово безпощадни“ – учеше Илич. – „Да се разстрелва наред, без да се задават въпроси и без никакво разтакаване!“ Болшевиките за първи път в историята новаторски прилагат масовите убийства срещу собствения си народ и това, разбира се, се оказа печеливш ход. Защото даваше възможност на шайка негодници да удържат властта. А светът беше поразен, но лекомислено предсказваше неизбежен и скорошен провал на кървавия режим. Светът чисто и просто не познаваше новите „болшевишки“ методи. Пък дори и да ги знаеше, никога не би повярвал, че подобни методи могат да бъдат приложени през ХХ век. При това в страна, която доскоро се е смятала за европейска…

„Най-малко 10 години затвор“ и конфискация на цялото имущество – така беше само в началото. След известно време, разярен от съпротивата срещу масовите грабежи, Ленин ще започне да дава наляво и надясно заповеди със следното съдържание: „… Прекрасен план. Доработете го заедно с др. Дзержински, Маскирайте се като „зелени“ (после ще им прехвърлим вината!), разшетайте се 10–20 версти и избесете всички кулаци, свещеници и помешчици. Наградата е 100 000 рубли за всеки обесен“.

По-страшен от чекистките куршуми обаче се оказа пуснатият от болшевиките бацил на всеобщото равенство. Именно той привлече под знамената на международните терористи многомилионни руски маси, именно в името на всеобщото равенство се извършваха безбройните експроприации, конфискации, национализации. На този олтар бяха принесени неизброими жертви…

Безумието на болшевизма е болест, нещо като обезумяване на нацията.“[Игор Бунич – „Златото на партията“]

image

Днес, когато имаме многократно повече сведения и доказателства, сме наясно: Светът е знаел, но не го е било еня.

Ако съдите по резултатите, глупостта е същото като злото[ Маргарет Атууд – канадска поетеса, писателка, университетска преподавателка и защитничка на природата. (Margaret Atwood – “Surfacing”, Bantam Books, New York, NY, 1972 г., стр. 25.)]

Както днес оплаква четири-пет жертви във Франция, трийсетина – в Белгия. Но този „цивилизован свят“ няма нищо против неговите „рицари“, въоръжени с най-модерни средства за убиване, да изтребват неизчислим брой невинни хора другаде.

image


Кой проля сълзи за милионите нещастни китайци, когато масоните Мао и Чан съвместно с американците, а после и със Съветите, налагаха комунизма? Някой застъпи ли се за горките палестинци, които чифутизираните хазари колеха и прогонваха от бащините им земи? САЩ и СССР тържествуваха заедно! Ами кой отслужи помен за нещастните корейци? После за народите от Северна Африка, Близкия изток, за виетнамците, лаосците, камбоджанците? Днес за иракчаните, сирийците, кюрдите, тутсите, хутите, сомалийците, нигерийците…?



Посочете ми, кога Западът се застъпи за нас – народите на Изтока, изтънени от съветската сабя, превърнати в робско стадо?

Откога ронят сълзи единствено за „евреите, жертви на холокоста“? От 70 години не са преставали. Даже, когато се оказа, че най-възрастният жител на планетата е израелец, също… „оцеляла жертва на холокоста“?! И не къде да е, а в… Аушвиц![ “Israeli Holocaust survivor confirmed as world’s oldest man at 112]

image

Не „болен здрав носи“, а „масови убийци жертви изнудват“!

Същият този свят произведе болшевишките садисти, които, съвсем с разсъдъка си и напълно преднамерено, изтребиха една четвърт от народите на Руската империя, превърната в Съветска Хазария. Не им стигна. Затова заедно с фашистите, нацистите, либерал-демократите, социалистите и останалите зверове, пак същият свят затри около 200 милиона души само в рамките на столетие – от 1914 до 2016 година!

Ще дойде ред и за онова, което „светът“ стори с църквата. За Ленин и неговата разправа с нея. Но пишман руският псевдопатриарх Кирил е бил представител на комунистическия режим в куп международни организации. Една от тях – Световният съвет на църквите – е създадена за прокарване на Лениновите идеи по света. Със съветска структура и под контрола на КГБ – неизменно. Както Европейският съюз днес.

Какво друго представляват останалите? Не са ли места, където зад дебелите стени и тъмните стъкла представителите на привидно враждуващите политически системи се срещаха спокойно? Разговаряха приятелски. Вербуваха се едни други. Служеха си. Получаваха инструкции, уточняваха планове, обещаваха си светло бъдеще, но само за тях – за интернационалната номенклатура.

Един от главните герои във филма „Телевизионна мрежа“, се обръща гневно към друг:

image

„За какво мислите, че си говорят руснаците в техните държавни съвети? За Карл Маркс? Те имат своите дълги програмни разпечатки, статистически теории за взимане на решения, мини-макси отговори, изчисляват възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правим и ние. Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята.“

Разбира се, с уточнението, че това е валидно за изпълзелите от тинята. Ето защо, само убийството му, попречи на Андрей Луканов да замине и да работи на спокойствие в… САЩ. Казват, че бил вербуван през шейсетте, когато работел в ООН в Швейцария. Глупости на търкалета. Роден е Тяхно момче – в Москва, недалеч от Кремъл.

Идентична е причината за иначе нелогичния и невъобразим възход на Ирина Бокова, Сергей Станишев, Сталинка „Кристалина“ Георгиева…

Организациите, които имам предвид, са за един ерзац елит, за който животът и смъртта на т. нар. обикновени хора, на плебеите, се свежда до Сталиновата максима:

„Смъртта на един е трагедия, смъртта на милиони е статистика!“

Даже си основаха специализирана организация, която се занимава с регулирането на броя и качествения състав на земното население – Римския клуб. Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша? Сега всички знаят всичко за всичко. И са американци, защото изповядват следното:

www.youtube.com/watch

Действително го толерират. Само се вгледайте в автора на „гениалното“ откровение. Също така потърсете истинската стойност на досегашните президенти и настоящите мераклии за наематели на Белия дом. Добре, че глупостта не е в състояние да лети. Засега. Както я толерират…

image

Заглушеният морал, закърнялото чувство за справедливост, страхът, позволяват събития като онова, което стана в края на март т.г. в луксозен московски ресторант. На него на един подиум – едва ли е имало сцена – е пял Стинг, фръцкала е тлъсти кълки и бутове Дженифър Лопез, гърчил се е като евнух Енрико Иглесиас. Редом с тях демонстрирала опънато лице и силиконови устни баба Алла Пугачова.

„Руската икономика е в криза, тъй като спада поради западните санкции и ниските цени на петрола. Миналата година три милиона души изпаднаха в бедност.

Но олигархът Михаил Гуцериев изглежда не усеща тегобите, след като профука милиони долари за сватбата на своя син през почивните дни в Москва [25-26 март]. На нея се представиха „звезди“ като Стинг, Дженифър Лопез и Енрике Иглесиас.

image

Гуцериев, оценен от “Forbes” да струва 6,2 милиарда долара (4,3 милиарда лири-стерлинги), притежава имущество, което включва петролната компания “Russneft”, а освен това е писал песни за прочути руски певци. В такъв случай не беше чудно, че той докара върхови изпълнители за съботната сватба на 28-годишния си син Саид, получил образование в Оксфорд, и 19-годишната Хатиджа Ужакова, студентка по стоматология, етнически произлизаща от Ингушетия, родината на Гуцериеви.

Според твърдения, J-Lo, която изпълнила шлагери с хореография от танцова трупа, по едно време се пошегувала, че произношението на имената на булката и младоженеца било „едно от най-трудните неща, които съм правила до днес“. [Вижте отново горното видео.] В миналото тя е прибирала хонорари от по 1,4 милиона долара за подобни изпълнения.

image

Стинг, който de facto се цанил за сватбен оркестър, представил “Message in a Bottle” и “Every Breath You Take” [и двете от репертоара на бившата група “Police”], е фотографиран как държи букет и разговаря с малко неловко изглеждащия Саид. Сред останалите изпълнители са били Иглесиас, френската „звезда“ Патрисия Каас и руската певица Алла Пугачова.

Около 600 гости, включително ингушетския президент Юнус-бек Евкуров, са уважили тържеството в изключително луксозния ресторант “Safisa”, който от пода до тавана е бил покрит с аранжировка от цветя. Според репортаж на вестник „Комсомольская правда“ тази декорация струвала 200 000 долара. Булката била издокарана с диаманти и носела обикновена рокля на Ели Сааб, която според съобщенията струва 18 000 британски лири. Девететажната сватбена торта била увенчана от мюсюлмански полумесец и звезда.

Втората сватба през предстоящите почивни дни [23 април] в Лондон също ще привлече известни певци, съгласно репортажи в руските медии.

Мизерстващата Ингушетия има най-високото равнище на безработица от всички региони на Русия. А медиите отбелязват, че сватбата навярно струва повече от планираните годишни разходи за здравеопазване и образование на региона.

Много социални медии бяха отвратени от прахосничеството. В една беше поместен видеозапис, показващ как по-възрастният Гуцериев съветва руснаците „да започнат да спестяват от всичко“.“

image

Усещам отровните стрелички на глупостта, които ще полетят към мен от туземните ни „десни“ – юдеомургавелчетата от кръга около потомствения комунист, ченге и съветски възпитаник Иван Йорданович Костов, станал съвсем тъмнозелен. Те са нещо като местен ингушетски елит на издръжка от ЦРУ, MI6 и BND… Сигурно много други тоже сънуват мокри сънища. Виждат се на мястото на младоженеца. Разбирам ги – не са виновни, така са родени. Какво да очаквате от предци комунистически свине?

Но западняците?…

Кои западняци? Онези, които, щом зърнаха съветските комунисти-кагебисти – повечето евреи – да тичат с чували от отмъкнатото злато на партията към техните столици и курорти, изуха гащите. Одупиха се така, че ако анусите им бяха в състояние да погълнат „Титаник“, щяха да се почувстват задоволени и облекчени!

image

Миналото е мъртво, а бъдещето – немислимо/Всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист

diagnosa.net/



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5983311
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930