Блогът на budha2 :: Това е краят на Запада, какъвто го познаваме

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.11.2016 22:09 - Това е краят на Запада, какъвто го познаваме

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1412 Коментари: 0 Гласове:

Колцина от вас имат представа, кои бяха конкретните фигури, ангажирани с подбуждането на унгарците към бунт, и участвали в потушаването му?

Вождът на т. нар. революция – истинско масово недоволство – беше Имре Наги или Над, както е по-правилно. Сталинист, той е членувал в болшевишката партия. През четиридесетте години, като министър на вътрешните работи, лично изпратил на бесилката, пред стената за разстрел или в затворите хиляди недоволни от комунистическия режим. Виновен е за изтреблението и прогонването на много германци. От 1953 до 1955 година е бил министър-председател. Зарязан от своите – Хрушчов, правещ се на чиста вода ненапита, както и от западните си чорбаджии, накрая намаза въжето, както се изразяваха в махалата. Справедливо.

Изгря звездата на предателя на унгарския народ Янош Кадър. Неговите московски господари го поставиха начело на комунистическата партия. Той оцеля горе-долу колкото Тато – дълго, струваше ми се безкрайно.[От ноември 1956 до 1988 година беше лидерът на Унгарската социалистическа работническа партия, както се наричаше управляващата комунистическа организация.]

От съветска страна координаторът на погрома с използване на танкови части беше посланикът на Кремъл в Будапеща товарищ Юрий Андропов, офицер от КГБ. Подобно на Кадар, и той се издигна. Оглави КГБ. Както не веднъж съм споменавал, Андропов беше евреин, по баща Либерман, а по майка Фейнщейн. И той като главните първоначални болшевики – от заможно семейство. Освен това, както не е тайна за осведомените, беше една от връзките с Лангли, щата Вирджиния. С ЦРУ.

Александър Зиновиев ни връща към 10 ноември 1982 година, когато Чудовището, както наричах Леонид Брежнев,[Руски автори извън системата настояват, че е бил евреин от Украйна с истинско фамилно име Крайский. По принцип името Иля се смята за еврейско. Негов брат носеше името Яков – Яков Илич Брежнев. Леонид също е име, срещано предимно сред ашкеназите. Твърдеше се, че жена му Виктория със сигурност е еврейка. Тя категорично отричаше.] най-сетне предаде духа си на сатаната. Тогава стана следното (препоръчвам ви да четете внимателно и между редовете):

„Нов глава на партията (генсек) стана бившият председател на КГБ Ю. В. Андропов – безпрецедентен случай в съветската история. Обаче Западът не потрепери от ужас и възмущение. Обратното, Западът въздъхна с облекчение.

Едни хора на Запад изпитаха сладострастно задоволство от това, че сега Съветският съюз ще насилва Запада по-упорито, по-квалифицирано, по-остро и целеустремено. Други решиха, че сега в страната започва либерализация и подем на икономиката, а в международните работи – разведряване, отслабване на напрежението и прочее.

В продължение на петнадесет години новият генсек успешно разгромяваше опозицията в страната и още по-успешно създаваше най-мощната в историята съветска агентура на Запад.[Генерал Олег Калугин признава, че бил любимец на Андропов. От години живее в САЩ и преподава в университети. Громи съветската система, в това число и своите бивши приятели от тукашната Държавна сигурност. Аз не се заблуждавам. Знам, че няма бивши комунисти и ченгета.] Така че, той по-добре от неговия предшественик познава нуждите на хората и фактическото положение в страната и света. Той навярно ще заповяда това положение да се подобри. Само че как и за кого?

Западните журналисти зададоха на новия генсек няколко безсмислени въпроса. Побояха се да зададат сериозни: Все пак генсекът е бивш шеф на КГБ, в резултат на което „ръката на Москва“ ще ги достигне в която и да е точка на планетата.[По-скоро са били негови подчинени; страхували са се да не бъдат разкрити. Треперили са за бъдещето си и за парите, които са получавали от „Лубянка“.] Носеше се слух, че генсекът май ще им отговори с няколко думи на английски.

Пред такова чудо Западът, свикнал с това, че съветските ръководители и на руски език отговорят едва-едва – доста се затрудняват, затрепери от изненада. „Най-накрая начело на съветското ръководство застана интелигентен човек!“ – развикаха се в западната преса. – „Сега всичко ще тръгне другояче!“… Как точно „другояче“ – градяха най-фантастичните предположения.

Едни твърдяха, че новият генсек ще разреши на всички съветски дисиденти да заминат на Запад, в това число и хвърлените в затворите. Други настояваха, че тъкмо наопаки, новият генсек ще заповяда всички съветски дисиденти, заминали на Запад, да бъдат върнати обратно и да ги осъдят, разбира се, на изпращане зад решетките. Един английски лорд се съгласи да работи за съветското разузнаване, при това безсплатно, даже се съгласи сам да плаща за това. Неговия пример последваха много други, но засега се отказаха от техните услуги, заради излишъка от доброволци. Беше взето решение за съветски шпиони да приемат само западни граждани с дворянски титли и високо положение, накратко – такива, които донасят сведения с изключително значение, недостъпни за шпионите от съветски произход.[ Обяснявате ли си случая със странното пътешествие на 19-годишния Дейвид Камерън в СССР и неговото изчезване от всички погледи за три седмици. Както и сегашното му потъване, все едно не го е имало. Какво ли му е съобщил Владимир Путин?…] Умопобърканата дъщеря на западен мултимилионер, която веднъж вече беше омъжена за съветски шпионин, поиска да сключи брак със самия генсек. Предложиха й нейния предишен мъж – шпионин, който се ожени повторно за своята бивша жена, с която навремето се беше развел, за да се потуши случая с ищаха за женитба на милионерската наследница.

Казано накратко, последиците от „английската“ реч на генсека надхвърлиха всички последици от речите на президента на САЩ, макар той също да говореше на английски, при това – не по-лошо от генсека. В превод от блестящия английски на разговорен руски, речта на генсека изглеждаше така: Господа, не се надявайте и не разчитайте, а ако стане нещо, ще ви дадем да разберете!…“[ Александр Зиновьев – „Пара беллум“, Йditions L’Вge d’Homme, вече цит. съч, стр. 5.]

Сега, точно 34 години по-късно, нещата изглеждат по същия начин. Щом се наложи, новият генсек Путин, също офицер от КГБ, им дава да разберат. Само дето съветската агентура на Запад е обхванала всичко – от Белия дом и лондонската уличка „Даунинг Стрийт“, през седалищата на Европейския съюз и НАТО в Брюксел, Елисейския дворец и резиденцията на италианските премиери, до президентското имение в Анкара и седалището на израелския министър-председател. Само “New Court” на „Сейнт Суитин Лейн“ и близкото имение “Chetwynd House” в Лондон, както и Аскот Хауз в графство Уинг са непокътнати. И все така заповедите към Кремъл тръгват от тях…

It’s the end of the West as we know it[Това е краят на Запада, какъвто го познаваме, англ. Заглавие на коментар от бившия шведски министър пердседател Карл Билд. (“It’s the end of the West as we know it” by Carl Bildt, “The Washington Post‎”, washingtonpost.com, Washington, DC, November 15, 2016 г., online: https://www.washingtonpost.com/]

Предложиха кралицата да удостои Найджъл Фараж с баронетска титла и представката „сър“ пред името. За заслугите му към укрепването на бъдещите връзки между Лондон и Вашингтон президента „Коз“.[http://www.standard.co.uk/news/politics/nigel-farage]
Както и да бъде назначен за британски посланик там. Всеки изкушен от политиката в британската столица е наясно, че UKIP – Партията на независимостта на Обединеното кралство, е плод, заченат от семка на Ротшилдови, и узрял на дървото на банкерите Голдсмит.

Зьк, синът на сър Джеймс Голдсмит, е депутат от Консервативната партия. Смятат го за втория най-богат в Парламента. Тази година „загуби“ изборите за кмет на Лондон. Смятат, че е полубрат на покойната принцеса Даяна. Но преди около месец, с подкрепата на UKIP, повторно влезе в Парламента.

На 14 март 2013 година Зак Голдсмит сключи брак за втори път. Ожени се за Алис Ротшилд – дъщеря на самоубилия се през 1996 година Амшел Майор Джеймс Ротшилд, син на Виктор Ротшилд, на когото семейството възлагало надежди да го оглави…

Както съм отбелязвал, бащата на Амшел – Виктор, трети барон Ротшилд, беше провъзгласен за съветски шпионин. Излязоха не малко изследвания по темата. Което не попречи през осемдесетте години на миналия век той да се върне във витрината на фамилията, банката “N M Rothschild & Sons”. Стана неин председател и се опита да потуши възникналата вражда – навярно на бизнес основа – между брат си Нейтън Чарлз Джейкъб Ротшилд и сър Ивлин.[По онова време сър Ивлин дьо Ротшилд беше директор на парижката банка “Rothschild Frиres”, семеен надзирател на списание “The Economist”, председател на Британската асоциация на търговските банки и на застрахователните дружества, и така нататък – общо десетина подобни длъжности.] От автобиографиата на Виктор Ротшилд, издадена през 1984 година, както и от други източници узнаваме, че той задкулисно е направлявал министър-председателите Едуард Хийт и Маргарет Тачър, кадрувал е в BBC и в други обществени и държавни институции…

Обиден от обвиненията в шпионаж в полза на Москва, през декември 1986 година, две лета след кончината на Андропов, той адресира отворено писмо до “The Daily Telegraph”. В него категорично отричаше, че е имал някаква връзка със Съветите. Маргарет Тачър не просто го защити, а отхвърли всички упреци:

„Не съществуват никакви доказателства, че той някога е бил съветски агент“, потвърди тя.[www.margaretthatcher.org/document/106210]

Обаче през 1993 година, след явно окончателния разпад на СССР, шестима пенсионирани полковници от КГБ начело с Юри Модин, ръководител на мрежа от задгранични агенти на службата, потвърди, че Виктор Ротшилд е бил петият човек в т. нар. Кеймбриджска петорка.[Вж. Roland Perry – “The Fifth Man: The Soviet Super Spy”, Sedgwick & Jackson, London, 1994 г., стp. 89.]

Тогава за пореден път от небитието изплува загадъчната сянка на Юрий Владимирович, на когото туземният ни правешки диктатор се беше заклел във вечна вярност. Вечна! Запомнете го. И се запитайте с какво се занимават потомците му, от какво живеят, какви връзки поддържат?

Да илюстрирам казаното до тук с мнението на човек, пострадал от все по-нарастващата зависимост от Москва на болшевишкия режим в Съветския съюз, възприеман от масовите идиоти като САЩ. Което го превръща – стъпка по стъпка – в сталинистки. Ако човек заимства правило от криминалните романи, ще си спомни, че в тях злодеят винаги се връща на местопрестъплението.

Интернационалните банкери транспортираха болшевишките главорези от Ню Йорк и Германия в Русия. Не е ли куриозно, даже забавно, че преди дни сегашните (все още) лидери на двете pays de dйpart,[Страни на заминаването, фр.] самите dйpart face,[ Пред заминаване, пред напускане, фр.] се събраха в Берлин, за да ближат рани и да заговорничат? Срещу кого?

Тръмп? Той е брониран здраво отвсякъде от “Wall Street”, наместничеството на Ascot House в Big Apple.[Голямата ябълка, англ. Нарицателно за Ню Йорк.]

Например Стивън Банън, настоящ изпълнителен председател на минаващия за „десен“ еврейски електронен таблоид “Breitbart News”, е определен за главен стратег в екипа на новия президент. Длъжност, която не ни говори нищо. Обаче е твърде важна в свят, „управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, дето не са зад кулисите, си представят“.[ Бенджамин Дизраели или лорд Бийконсфийлд е сред първите, които разкриват, че през втората половина на ХІХ век светът вече се управлява от „интернационалните евреи“, както по-късно ги нарекъл полуевреинът по майчина линия Уинстън Чърчил. ] На практика той ще е нещо като координатор при подбора и подхода на онези, които ще взимат всички сериозни решения.

Не е ли смешно, че го обвиниха в „расизъм“ и „антисемитизъм“? Банън е типичен продукт на еврейския Холивуд и финанси. Бил е продуцент във филмовата индустрия и още по-важно – управляващ директор на банката “Goldman Sachs”.[http://time.com] А кой не знае, че „правителствата не управляват света; Goldman Sachs” ръководи света“?[www.youtube.com/watch]

След време нещата се обърнаха. Ако опитаме да изобразим глобалния пейзаж на настоящето като перифразираме, САЩ „фактически изгубиха своята независимост. Кой и къде определя сега тяхното бъдеще? Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога.“[По Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350. ] Извървяха обратния път до първоначалния им отправен пункт. За да се „разтворят в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху Русия.“

Така мозайката на световната политика и икономика се подрежда според първоначалния замисъл на нейните създатели – интернационалните финансисти.

www.youtube.com/watch

Това стана. Quam ut similis est hodie. Такъв е днешният свят.

Да не пропусна. Който е гледал видеоилюстрациите, може да е забелязал моите субтитри, в които припомням милиционерските хайки за лов не на вещици, а на… „лентяи“. Като такива можеха да бъдат арестувани хора, които се разхождат по улицата и не могат да дадат „смислено“ обяснение (милиционери и мислене) за разходката си. Мен ме хванаха – разказвал съм инцидента – но се отървах с журналистическата карта.

Та тогава наричахме въпросните гонения „андроповки“. Защото бяха заповядани от Юрий Владимирович, когато беше генерален секретар на ЦК на КПСС.

Дали схванахте, че става дума за мрежа? Ще бъде жалко за онези, които досега не са разбрали, че на света съществува една партия – на парите. Тя може да се прави, че е разчленена на множество перца и пухчета с най-разнообразни имена. Но на върха на йерархичната й пирамида се намира тайното Политбюро на секретния Централен комитет, оглавявано от фамилията Ротшилд.

Това е изнесено пределно ясно още в средата на ХІХ век от предостатъчно авторитетен и достоверен източник – покръстения евреин Давид Драш, бивш равин на Париж. Той цитирал признанието на друг виден евреин на име Морел:

„Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?“[David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.]

Както преди дни посочи бившият шведски премиер и високопоставен масон Карл Билд, „европейските лидери [винаги] са се стараели да се нагодят към следствията от изборите в САЩ. Сега са разкъсани от същински шок от резултата и от необходимостта да опазят онова, което може да бъде запазено от Запада и атлантическите отношения.

В продължение на повече от половин век тази приказка за феноменален успех беше градена върху стремежа към свобода и демокрация, свободна търговия, солидни съюзи и надеждни приятелства.

Ако слушате това, което каза Доналд Тръмп по време на кампанията си и преди това, то означава края на Запада, какъвто го познаваме.“[“It’s the end of the West as we know it” by Carl Bildt, “The Washington Post‎”,]