Целта и тази година е с помощта са пловдивчани да се открият онези непознати или малко познати кътчета от Пловдив, исторически детайли, личности.
Най-напред да припомним първите награди от миналите две години – това бяха „Изчезналите пловдивски бани” и „Кой всъщност освободи Пловдив през 1978 година”.
Тази година селекционна комисия отся от 20-те реализирани сюжета, десетте най-добри. Ето ги:
1. Пловдивските игри – Петър Мечев
2. Пловдвските игри – втора част, Петър Мечев
3. Спомени за старите книжарници и книжари- Атанаска Адамова
4. Старите чешми, помпи и бунари – Димитър Хаджипетров
5. Водата на Пловдив – инж. Георги Григоров
6. Различните пловдивски къщи – Ина Краева
7. Произведено в Пловдив- Владо Тодоров
8. Десетте незабравими пловдивски кръчми- Димитър Симидчиев
9. Гюро – Боян Ранделов
10. Подземният Пловдив – Димитър Хаджипетров
Журито в състав: Ганка Начева – председател на Сдружение „Медии с човешо лице”, Панайот Стефанов – издател на списание „Нула 32” и Евгений Тодоров – управител на Пловдивската телевизия присъдиха два първи награди- - с равен брой точки, а именно:
1. Пловдивските игри
2. Десетте незабравими пловдивски кръчми.
Равен брой точки получиха и двете втори награди: „Пловдивските чешми, бунари и помпи” и
„Гюро”.
„Десетте незабравими пловдивски кръчми” получи и наградата на публиката.
Авторите получиха по един албум „Пловдивски справочник” с автор Мимо Райчев.
Албум получи и екипът на списание „НУЛА 32”-като многогодишен партньор на фесттивала.
Награждаването може да се гледа на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=MnFZK26wL1I
ЗАСЛУЖАВА СИ БОЙКО ДА ВЪРНЕ МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ_ КАТО ДАДЕ ОСТАВКА! Това е най важната мисия на ГЕРБ СЕГА ТОЙ ИСКРЕНО ИСКАШЕ ДА ГО НАПРАВИ- И ПОЛУЧАВА ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ТОЙ ПРАТИ 3 МИЛИОНА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА!
„ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ!“- казват младите , които живеят навън! За първи път на улицата са представителите на поколение, което има европейска идентичност, формирана в университетите на Европа. То, завърнало се в неочаквана ваканция заради пандемията, се чувства лично засегнато от разликата между там и тук. Протестът е израз на нарастващата (вместо да е обратното) несъвместимост между това едновременно да си европеец и да си българин, от вътрешната травма, която носи културният конфликт между тези две идентичности. Тя добре личи в станалия популярен плакат: "ИСКАМ ДА ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ