Блогът на budha2 :: Палестина Филистимляни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02.2014 09:05 - Палестина Филистимляни

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2399 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.02.2014 09:12

1. Случайна ли е етимологичната връзка между корена на следните имена, етноними и топоними - Балестан, Палестина, Балкан, Баал (богът на филистимляните), Болг (пра-отецът на Болгарите), Болг (народ, преселил се в Ирландия от Тракия), Българи, Пеласги. 2. Случайно ли старата Българска столица се нарича Плиска (сравни с "пеласги") ? 3. Защо "българският колан" в средновековието е характерен с висящите по него "паласки" - кожени торбички?
4. Случайна ли е близостта на "пеласгииския" език повече до "старобългарския" отколкото до "старогръцкия" ? 5. Защо се премълчава фактът, че едно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци" - прозвище, свързано с прословутата Троянска война? 6. Защо не се прави връзка между "траките" гети и историята на хетите, която изобилства с преселения на този древен народ от Балканите в Мала Азия и обратно? 7. Случайно ли в българските народни песни се пее за Колчу Юнак, който е научил Българите на корабоплавне (днешното юдейо-христианство е трансформирало този исторически образ в Св. Никола), а за пеласгите се знае, че са един от великите "морски народи"? 8.Защо никой не ни е учил в училеще, че старото име на земите по поречието на река Струма /земите от гр. София до Егейско море/ е било Палестина - прародината на пеласгите? "Лингвистичните изследвания доказват, че „пелесет" или филистимляните от Библията са всъщност пеласги , които вероятно по време на похода на „морските народи" през XII в. пр. н. е. се заселили на Палестинска земя, давайки й своето име. Археологическите разкопки на Ж. Берар в Палестина доказват също тезата за пеласгийския критски произход на филистимляните. Керамиката, която е намерена във филистимските градове в Ханаан, е предимно микенска. Освен това, откритите сред руините кани за пиво, снабдени с човки и филтър за задържане на ечемичените люспи в прясната бира(Бирата е пеласгийско питие.), доказват, че филистимляните също като микенците и гърците имали голяма слабост към това древно питие.
Разкопките на селища близо до Газа(Името Газа има пеласгииски произход и означава "крепост". ) в Палестина откриват микенска керамика от ХII-ХI в. пр. н.е., която напомня керамиката от късноминойския период III С/в. Филистимски теракотови статуетки на стоящо и седящо женско божество наподобяват микенски култови и вотивни предмети. Скалните гробници по крайбрежието на Палестина, датирани от XII в. пр. н.е., приличат на микенските. Фибулите са от същия тип като кипърските и други егейски острови. Корабите, на „пелешет" от релефите на Мединет Хабу са различни по конструкция от египетските. Тези данни свидетелствуват за присъствието на егейски народ в южното крайбрежие на Палестина през ХII-ХI в. пр.н.е. „Всичко това - пише А И. Немировский, - дава основание да се съгласим с хипотезата за присъствие на пеласги по крайбрежието на Палестина и да се използува археологическия материал за „Филистимския оазис" за изучаването на Пеласгийската проблема в цялост".
Филистимляните са притежавали знания и умения да добиват и обработват метали. Сред развалините на Бет-Шан в Палестина са намерени много бронзови кинжали, топори и статуетки, отнасящи се към средата на II хил. пр. н.е. Предполага се, че бронзът е получил широко разпространение в Палестина вече в края на III хил. пр. н.е. Желязото влиза в употреба около ХII-ХI в. пр. н.е. и се смята, че филистимляните са имали монопола върху добиването му, пазейки
ревниво тайната. На това вероятно те дължели превъзходството си над евреите(1). В Библията (Първа книга на царете, 13:19) се казва: „В цялата Израелска земя нямаше ковачи, понеже филистимляните се бояха да не би евреите да правят мечове или копия". Филистимляните,сами добивали желязото, а не го получавали от другаде, защото в Тел-Джем са открити находки от пещи за топене на желязна руда и леене на желязо."
1.Всъщност терминът "евро" е пеласгийски. Известни са пеласгийският топоним Европа и хидронима Евро - река Марица. Днес юдеите яхвеисти наричат азбуката и езика си "иврит", тъй като пазят спомен за това, от кого са заели писмеността си. Всъщност терминът "евреин" се ползва единствено от българоезичното население на Планетата.Другите народи ползват предимно терминът "jew" , което е етимологически по-близо до "Яхве", "Йехова" - сиреч, изповядващи яхвеизъм/юдаизъм .
"Пеласгите"
Божидар Динков
"Любомъдрие"
София 1999 "Филистимяне, прочутъ народъ, който населявалъ южно-то приморие на Ханаанска-та земя, която отъ име-то имъ ся нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псал. 60;8, 108;9, или Палестина. Те първоначално ся преселили отъ Египетъ въ Кафторъ, който некои разбиратъ да е Критъ, а други - Кападокия, Бит. 10;14, и оттамъ преминали въ Палестина подъ име-то Кафторими, отдето истикали Авейци-те, които живеели в села около Газа, Втор. 2;23. Страна-та, която Филистимци-те населявали, лежала между издигнати-те местности на Иудея и Средиземно море, и била въобще равна и плодовита.
Филистимяне-те беха силенъ народъ въ Палестина, даже на Авраамово време, преди Р.Х. 1900 год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Бит. 20;2 , 21;32. Исх. 13;17. Те не са причислени при народи-те, осъдени на истребление съ семе-то Ханааново. Иисусъ Навинъ безъ двоумение, по заповедъ Господня (1) , ги нападна, понеже те владееха некои окръжия обещани (2) на Израиляни-те. Но тези завоевани места, видя ся, да са били зле пазени, защото въ време-то на Съдии-те и на Саула, и въ начало-то на Давидово-то царуване, Филистимяне-те ся управляваха отъ свои царе и господари. Държава-та имъ била разделена на петъ малки княжества (3) , Газа, Аскалон, Азотъ, Гетъ, и Аккаронъ (4), всякое от които е имало на чело свой "войвода"; те притеснявали (5) Израиля презъ управление-то на първосвященника Илия, на Самуила, и Саула, около сто и двадесетъ години. Отъ време на време Самегаръ, Самсонъ, Самуилъ, и Саулъ имъ ся въспротивяваха и удържаваха надъ техъ неколко победи, но не разсипаха сила-та имъ, Съд. 3;14. 1 Цар. гл. 4, 7, 14, 31. Те закрепиха независимост-та си до време-то на Давида, който ги покори, 2 Цар.5;17 гл.8; отъ туй време те останаха подданни на Иудини-те царе, до царуване-то на Иорама, Иосафатовъ-тъ синъ, когато те ся побуниха, 2 Лет. 21;16. Иорамъ воюва срещу техъ, и вероятно ги усмири, понеже те пакъ въстанаха противъ Озия, който ги държа подъ яремъ презъ цело-то си царствие, 2 Лет. 26;7. Презъ злополучно-то Ахазово господарувание, Филистимяне-те страшно опустошиха Иуда; но синъ-тъ и приемникъ-тъ му Езекия ги покори, 2 Лет. 28;18. 4 Цар. 18;8. Обаче те въдвориха свобода-та си, подъ по-напокашни-те Иудини царе; и отъ заплашвания-та отправени срещо техъ отъ пророци-те Исая, Амоса, Софония, Иеремия, и Иезекиля, виждами че са навлекли големи беди на Израиля, за които Богъ (6) имъ ся заканва да ги накаже съ тежки злополучив, Иер. гл. 47. Иез. 25;15. Амос. 1;6-8. Авд. ст. 19. Зах. 9;5. Виж. и Неем. 13;23. Те беха отъ части покорени отъ Ассирииския царъ Есараддона, и по-после отъ Псамметиха, Египетский-тъ царъ; и много е вероятно да са били подчинени отъ Навуходоносора (7), както и други-те народи въ Сирия, Финикия и Палестина, презъ обсадата на Тиръ. Те напоконъ подпаднаха подъ властъ-та на Персийци-те, на Александра Великий, който съсипа Газа, едничкий-тъ Филистимский градъ който дръзна да му ся опре (8). Филистимци-те, види ся, са ся слели съ други народности подъ Маккавеи-те и не ся споменуватъ вече като отделенъ народъ. Въ Св. История те ся представятъ като ратолюбивъ народъ, запознатъ съ разни художества, Съд.15;5. 1Цар. 13;20; поклонници на Ваала и Астарта, подъ имената Ваалъзевувъ и Дагонъ. Те вижда ся да са били потомци Симови, съ язикъ твърде ближенъ до Еврейския, Неем. 13;24. Земя-та имъ, еднъжъ богата и изобилна съ градове и паланки, днесъ е пустота, Соф. 2;4-7."

Речникъ на Свято-то Писание.
Цариградъ
1884

1. По заповед на Йехова - богът на юдеите.
2. Обещани от Йехова.
3. Административно деление на пет части - Запад, Изток, Север, Юг и Център, характерно и за древните българи.
4. И петте названия са близки до "тракииската" - пеласгииска лексика.
5. Интересно, кой кого е притеснявал, след като филистимляните са живеели в Палестина преди идването на моисеевото племе там.
6. Йехова.
7. Случайно ли в "Именника на българските владетели" се говори, че те всъщност са асирийски владетели, и че след тях е царувал Навуходоносор?
8. Под чия власт е бил град Газа по това време, сиреч с кого е воювал Александър Велики?

Нагоре