Постинг
10.06.2014 16:38 -
Проектът “Южен поток” не е нужен на Русия .Изгоден е единствено на група приближени на Путин обогатяващи се изпълнители като карта в една глупава геополитика
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 1074 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2014 17:22
Прочетен: 1074 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.06.2014 17:22
Откъде е този маниакален стремеж да се построи “Южен поток”?
Пламен Орешарски в компанията на Янукович в Сочи!
Първата причина се крие в очевидното намерение на Владимир Путин да шантажира Украйна с извеждане на транзита на газ извън нейната територия, за да постигне широк кръг цели – от по-земните (да получи контрол над украинските газопроводи) до глобални политически задачи. Още в началото на века ми беше ясно, когато четох справките за преговорите на Путин по газови въпроси с лидерите на европейските и постсъветските държави, че нито една среща не е минавала, без да се говори за това как той иска да получи контрол над украинската газопреносна система. Започвайки от 2004 г., наблюдаваме упорити опити да получи контрол и над политическата система.
Втората причина също е понятна – милиарди евро няма да се изпарят, а ще влязат в сметките на родните до мозъка на костите си изпълнители, сред които “Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко (вече получил поръчка да строи българската част от “Южен поток”). Пък има още и “Стройгазмонтаж” на Аркадий Ротенберг и “Стройгазконсалтинг”, 75% от който в момента се кани да купи чеченският бизнесмен Руслан Байсаров. Впрочем същият Байсаров веднага обяви, че иска договори за строителството на току-що благословения газопровод към Китай – ето така се получава евразийска сделка в буквалния смисъл на думата.
Заради такива цели, разбира се, можеш да пръснеш на вятъра националните милиарди.
Разбирайки, че заради украинската криза се струпаха облаци над “Южен поток”,
Путин и “Газпром” рязко се активизираха
и започнаха колкото може по-бързо да прокарват физическото изграждане на газопровода през България и Сърбия – най-удобните цели от гледна точка на политическите връзки с Москва и прохладата в отношенията с Брюксел. Заеха се с удвоени усилия и с Австрия, която напоследък е напълно евроскептична и приятелски настроена към Путин. И това, въпреки че украинската криза и санкциите направиха “Южен поток” още по-малко изгоден: плановете за финансирането примерно на 70% от проекта за сметка на заеми се провалят, банките не дават пари и на “Газпром” му се налага да харчи собствени средства за проект, който ще започне да носи загуби… даже няма да рискувам да казвам дали някога ще донесе изобщо печалба.
Ясно е, че действията на Евросъюза за “Южен поток” са и политически мотивирани – върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.
“Битката за България” в този смисъл стана решаваща
тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 – 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не значат. Така че “битката за България” според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за “Газпром” от самото начало.
Путин видимо разбира това, поради което на Петербургския икономически форум раздразнено подметна нещо от типа на “може и да намерим страна, която не е член на ЕС” (за изходна точка на подводната част на “Южен поток”). Само че има само една такава държава – Турция, която само чака да си развалим отношенията с ЕС за “Южен поток”, за да ни наложи своите условия да препродава пренасяния газ. Точно по тази причина навремето се отказахме от партньорство с Турция по този газопровод. А ако изборът все пак се спре на Турция, това още повече ще оскъпи и влоши икономическите параметри на проекта.
Така че, ако излезем от матрицата на Путин, може да се каже: проектът “Южен поток” изобщо не е нужен на Русия и дори е вреден за нея. Изгоден е единствено на група приближени на Путин обогатяващи се изпълнители като карта в една глупава геополитическа игра, която няма нищо общо с Русия.
Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.
Авторът е бивш зам.-министър на енергетиката на Русия (2002 г.), а от 2003 г. ръководи независимия анализаторски център “Институт за енергийна политика”. Милов е председател на руското обществено сдружение “Демократичен избор” и автор съвместно с Борис Немцов на поредица доклади, анализиращи управлението на президента Владимир Путин. Статията му е публикувана в руския портал slon.ruа Южен поток - развръзката предстои Когато е поканен Орешарски за министър председател от БСП И ДПС на него му е предложено да му се заплати една крупна сума в милиони валутни единици за да стане параван на южен потоп. Тази сума вероятно е предвидено да се плати на 3 части – първата- авансово при назначаванто му на министър , председател, втората на равни суми ,за всеки един месец от неговото управление/колкото по-дълго, толкова по-голяма сума се натрупва в неговата сметка/ и трета част след необратимото започване на строителство на южен потоп.
Изпълнявайки ролята си на параван за изграждане на южен потоп Орешарски трябваше да покрие следните действия:
– назначаване на правителство и конкретни хора ,които да осигурят договарянета на южен потоп / Спомняме се, че той трудно произнасяше имената на записаните от менторите му предложения за нови министри/;
– водене на преговорите на частни компании с Газпром/ сега се оказва ,че той не знае дали има договори и какави клаузи за евентуални неустойки има в тях. Просто това не го касае. Менторите не искат той да се ангажира с това. Показателно за това е,че зад гърба му обявиха кой е спечелил търга за строител/.
Може би точно такъв извод са си направили и американците и най-вероятно са разбрали ,какви суми се плащат на Орешарски, кои са наредителите на парите по сметките, в кои банки се правят трансферите, кои са подставените лица зад трансферите и как те стигат до крайния получател.
След като американските сенатори са запознали Орешарски с тези “аргументи” и под заплахата, че те ще бъдат спрени или дори публично огласени ,за него не е осатанала друга възможност освен да обяви замразяване на южен потоп.
Но процеса на договаряне е ставал и продължава да става зад министър председателя.
Дано и в бъдеще да сме толерантни, си пожела Орешарски в синагогата Дано само един ден не ни бъде представено ,че имаме вече сключени договори с тежки неустойки, които ще трябва да се платят.
Пламен Орешарски в компанията на Янукович в Сочи!
Първата причина се крие в очевидното намерение на Владимир Путин да шантажира Украйна с извеждане на транзита на газ извън нейната територия, за да постигне широк кръг цели – от по-земните (да получи контрол над украинските газопроводи) до глобални политически задачи. Още в началото на века ми беше ясно, когато четох справките за преговорите на Путин по газови въпроси с лидерите на европейските и постсъветските държави, че нито една среща не е минавала, без да се говори за това как той иска да получи контрол над украинската газопреносна система. Започвайки от 2004 г., наблюдаваме упорити опити да получи контрол и над политическата система.
Втората причина също е понятна – милиарди евро няма да се изпарят, а ще влязат в сметките на родните до мозъка на костите си изпълнители, сред които “Стройтрансгаз” на Генадий Тимченко (вече получил поръчка да строи българската част от “Южен поток”). Пък има още и “Стройгазмонтаж” на Аркадий Ротенберг и “Стройгазконсалтинг”, 75% от който в момента се кани да купи чеченският бизнесмен Руслан Байсаров. Впрочем същият Байсаров веднага обяви, че иска договори за строителството на току-що благословения газопровод към Китай – ето така се получава евразийска сделка в буквалния смисъл на думата.
Заради такива цели, разбира се, можеш да пръснеш на вятъра националните милиарди.
Разбирайки, че заради украинската криза се струпаха облаци над “Южен поток”,
Путин и “Газпром” рязко се активизираха
и започнаха колкото може по-бързо да прокарват физическото изграждане на газопровода през България и Сърбия – най-удобните цели от гледна точка на политическите връзки с Москва и прохладата в отношенията с Брюксел. Заеха се с удвоени усилия и с Австрия, която напоследък е напълно евроскептична и приятелски настроена към Путин. И това, въпреки че украинската криза и санкциите направиха “Южен поток” още по-малко изгоден: плановете за финансирането примерно на 70% от проекта за сметка на заеми се провалят, банките не дават пари и на “Газпром” му се налага да харчи собствени средства за проект, който ще започне да носи загуби… даже няма да рискувам да казвам дали някога ще донесе изобщо печалба.
Ясно е, че действията на Евросъюза за “Южен поток” са и политически мотивирани – върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.
“Битката за България” в този смисъл стана решаваща
тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 – 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не значат. Така че “битката за България” според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за “Газпром” от самото начало.
Путин видимо разбира това, поради което на Петербургския икономически форум раздразнено подметна нещо от типа на “може и да намерим страна, която не е член на ЕС” (за изходна точка на подводната част на “Южен поток”). Само че има само една такава държава – Турция, която само чака да си развалим отношенията с ЕС за “Южен поток”, за да ни наложи своите условия да препродава пренасяния газ. Точно по тази причина навремето се отказахме от партньорство с Турция по този газопровод. А ако изборът все пак се спре на Турция, това още повече ще оскъпи и влоши икономическите параметри на проекта.
Така че, ако излезем от матрицата на Путин, може да се каже: проектът “Южен поток” изобщо не е нужен на Русия и дори е вреден за нея. Изгоден е единствено на група приближени на Путин обогатяващи се изпълнители като карта в една глупава геополитическа игра, която няма нищо общо с Русия.
Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.
Авторът е бивш зам.-министър на енергетиката на Русия (2002 г.), а от 2003 г. ръководи независимия анализаторски център “Институт за енергийна политика”. Милов е председател на руското обществено сдружение “Демократичен избор” и автор съвместно с Борис Немцов на поредица доклади, анализиращи управлението на президента Владимир Путин. Статията му е публикувана в руския портал slon.ruа Южен поток - развръзката предстои Когато е поканен Орешарски за министър председател от БСП И ДПС на него му е предложено да му се заплати една крупна сума в милиони валутни единици за да стане параван на южен потоп. Тази сума вероятно е предвидено да се плати на 3 части – първата- авансово при назначаванто му на министър , председател, втората на равни суми ,за всеки един месец от неговото управление/колкото по-дълго, толкова по-голяма сума се натрупва в неговата сметка/ и трета част след необратимото започване на строителство на южен потоп.
Изпълнявайки ролята си на параван за изграждане на южен потоп Орешарски трябваше да покрие следните действия:
– назначаване на правителство и конкретни хора ,които да осигурят договарянета на южен потоп / Спомняме се, че той трудно произнасяше имената на записаните от менторите му предложения за нови министри/;
– водене на преговорите на частни компании с Газпром/ сега се оказва ,че той не знае дали има договори и какави клаузи за евентуални неустойки има в тях. Просто това не го касае. Менторите не искат той да се ангажира с това. Показателно за това е,че зад гърба му обявиха кой е спечелил търга за строител/.
Може би точно такъв извод са си направили и американците и най-вероятно са разбрали ,какви суми се плащат на Орешарски, кои са наредителите на парите по сметките, в кои банки се правят трансферите, кои са подставените лица зад трансферите и как те стигат до крайния получател.
След като американските сенатори са запознали Орешарски с тези “аргументи” и под заплахата, че те ще бъдат спрени или дори публично огласени ,за него не е осатанала друга възможност освен да обяви замразяване на южен потоп.
Но процеса на договаряне е ставал и продължава да става зад министър председателя.
Дано и в бъдеще да сме толерантни, си пожела Орешарски в синагогата Дано само един ден не ни бъде представено ,че имаме вече сключени договори с тежки неустойки, които ще трябва да се платят.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky