Блогът на budha2 :: Карл Маркс и възходът на Комунизма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2016 16:24 - Карл Маркс и възходът на Комунизма

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1333 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.05.2016 16:49

Много и различни тайни общества са включени в движението, което в крайна сметка води до комунизма. Едно от най-ранните вероятно е ,,Carbonari", или горящите дървени въглища, от Италия през средновековието. Според Аркон Дараул ,,Carbonari" твърдят, че водят началото си от Шотландия, където водят свободен живот в комуни в дивите гори, горейки дърва, за да правят дървени въглища.

Те създават управление, състоящо се от три ,,vendite", или ложи, за администрация, законодателство и съдебни въпроси. Ложите се управляват от Висша ложа, водена от Велик майстор, който оглавява форма на примитивно масонство.

,,Под претекста, че носят дървените си въглища за продажба, те влизат в селата и носейки името истински ,,Carbonari", лесно се срещат с поддръжниците си и обмислят съвместните си планове" - пише Дараул. - ,,Разпознават се един друг чрез знаци, докосвания и думи." Антицърковната доктрина на ,,Carbonari", която става известна като ,,горско масонство", се разпространява нашироко, след като е посветен и френският крал Франсис I. В един момент членовете до такава степен наводняват Италия, че почти доминират в тази страна.

,,В началото на 20-те години на XIX в. те са нещо повече от просто сила в тази земя" - пише Дараул. - ,,(ТЕ) създават клонове и подобщества чак в Полша, Франция и Германия."

И добавя: ,,Болшевиките и техните теоретици с комунистически убеждения могат да се проследят до мнозина от наследниците на Горящите дървени въглища...".

Антиавторитарният социализъм на ,,Carbonari", просветленото франкмасонство и други рационалистични и хуманистични групи, които израстват чрез епохата на Просвещението, се срастват в началото на XIX век, създавайки големи проблеми за Римокатолическата църква.

,,В днешно време, ако масонството не основава якобински и други клубове, ражда и подхранва движения, които са колкото сатанински, толкова и опасни. Комунизмът, точно като карбонизма, е само форма на просветленото масонство на (основателя на Илюминатите) Вайсхаупт" - предупреждава монсеньор Жорж Дилон през 1885г..

> Един дух броди из Европа!

Едно такова движение е Международната асоциация на работниците, известна повече като Първи интернационал - директният предшественик на комунизма, свикана в Лондон през 1864г. и скоро озовала се под ръководството на Карл Маркс.

Маркс е роден през 1818г. в Трир, Германия, от Хайнрих и Хенриета Маркс - и двамата наследници на дълга линия от еврейски равини, а следователно добре запознати с мистичните традиции на Тора и Кабала.

За да се спасят от антисемитизма, Карл и баща му са кръстени в Евангелската църква. И двамата с силно повлияни от хуманизма на епохата на Просвещението.

След дипломирането си от университета на Бон, Маркс се записва в Берлинския университет през 1836г., където се присъединява към тайно общество, наречено ,,Докторски клуб", пълно с почитатели на Хегел и неговата философия.

Макар че по-рано е изразявал горещи християнски идеи, Маркс се присъединява към тези хегелианци, придвижвайки се от вярата, че християнските Евангелия са ,,човешки фантазии, породени от емоционални потребности" към откровен атеизъм.

Някои съвременни автори по темата за конспирацията дори твърдят, че Маркс в крайна сметка става сатанист. Те посочват критиката му към Хегел като недостатъчно материален в мисленето си, антисоциалните общества, в които се движи, и работата, писана от Маркс като студент, в която заявява: ,,Ако има Нещо, което поглъща, ще скоча в него, макар и да доведа света до руини... това ще означава наистина да живееш". Отново, метафизическите становища на Маркс и неговите хулители не могат да се пренебрегнат.

През 1843г. Маркс се жени и се мести в Париж - люлката на социалистически и екстремистки групи, известни като комунисти. Именно в Париж Маркс се сприятелява с Фридрих Енгелс - издънка на богат английски собственик на текстилна фабрика. Маркс и Енгелс стават заклети комунисти и си сътрудничат в написването на редица революционни памфлети и си сътрудничат в написването на редица революционни памфлети и книги, най-известните от които са три тома, обсъждащи капитала - ,,Das Kapital". Ироничното е, че именно Енгелс - фабрикантският син - е този, който финансира Маркс - защитника на работническата класа - през по-голямата част от живота му.

Енгелс, също отдаден хегелианец, е спечелен за социалистическия хуманизъм от Моузес Хес, наречен ,,комунистически равин", и Робърт Оуен, утопичен социалист и спиритуалист, открито враждебен към традиционната религия.

Маркс и Енгелс след това се местят в Брюксел, а после - в Лондон, където през 1847г. се присъединяват към друго тайно общество, наречено ,,Лигата на справедливите", съставена предимно от немски имигранти, за много от които се смята, че са избягали членове на обявените извън закона Илюминати.

Групата скоро сменя името си на Комунистическа лига и Маркс заедно с Енгелс създават прословутия си ,,Комунистически манифест".

Манифестът на Маркс дефинира десет незабавни стъпки, които са нужни за създаването на идеалната комунистическа държава. Те поразително приличат на ,,Protocols of the Learned Elders of Zion" (,,Протоколи на старейшините от Цион"), внушавайки известен общ произход. Тези стъпки включват:

забрана на частната собственост;
прогресивен или подходен данък;
забрана на всякакво унаследяване;
конфискация на цялата собственост на дисиденти и емигранти;
създаване на монополна централна банка с държавен капитал, за да контролира кредитните;
централизация на всички комуникации и транспорт;
държавен контрол над фабриките и селското стопанство;
държавна собственост на целия капитал и създаване на работна сила, която може да се разгръща;
комбиниране на селското стопанство с промишлеността и постепенно разпределение на населението, за да се замъгли разликата между градовете и селската провинция;
безплатно обществено образование за всички деца.

Този списък е забележително сходен и на стъпките за създаване на идеалното общество, предложени от баварските Илюминати, което налага извода за тясна връзка между двата. ,,В действителност Интернационалът едва ли може да се разглежда като нещо друго освен Просветлено масонство в нова маскировка" - коментира Стил.

През 1848г. Маркс не успява да провокира социалистическа революция в Прусия и след като успява да се изплъзне от затвора, се връща в Лондон. Лични сблъсъци, дребни препирни и групови боричкания за идеологията, пречат на Комунистическата лига да стане ефективна сила. Войнствените фракции корят Маркс, че се интересува повече от речи, отколкото от революции и той постепенно се оттегля в изолация, която е прекратена с посещението му през 1864г. на Първия интернационал.

>„Диктатура – да; управление на пролетариата – никога!“

Животът на Маркс на борба и бедност оказва огромно въздействие на световната история, осигурявайки философската платформа за съвременните тайни общества, основани на принципите на старите. Той умира от белодробен абсцес на 14 март 1883г., депресиран от самоубийствата на двете си дъщери и само два месеца след смъртта на съпругата си.

Ясно е, че комунизмът не е възникнал спонтанно от бедните, потъпкани маси от работници, а е резултат от дългосрочни планове и интриги на тайните общества.

,,Няма пролетарско, нито дори комунистическо движение, което да не е действало в интерес на парите... и без идеалистите сред лидерите му да имат и най-малкото подозрение за този факт" - пише немският философ Освал Шпенглер.