.


http://clubz.bg/ckfinder/userfiles/images/
33fd5191fa5733f856825fb8685b436f_cr.jpg


Баджанака Кобзон скрепи гените на “Атака” и БСП
Кампанията на нервоизборите протече като един Южен поток-с много неизпълними обещания и с още повече руски пари, за които точат лиги плаващите по течението нашички нашистки корумпета.

Йосиф Кобзон и „Русификацията” на Европа/България

Платено беше щедро да се случи една от дежурните на всички избори „изненади”. Каквото й да се случи на въпросния проект, той ще бъде провъзгласен за въпросната изненада.



Руската мафия дойде в България на крилете на песента

Това не е никаква изненада, а стандартна практика да се вкарва винаги по един нов популистки проект в играта, за да се мъти водата в потока по желание на онези, които ловят българските шарани за своите цели.

Спомнете си, че дори във времето, когато бяхме по-свободни (защото СССР току-що се беше разпаднал, КПСС беше прясно забранена и на Москва не й беше много до финансирането и преструктурирането на петата си колона в България), повече от милион българи доброволно, без кебапчета и обърнати палачинки, т.е. без явни руски подкупи, гласуваха за Жорж Ганчев като претендент за президентския пост. Така че Бареков е едно жалко подобие, което дори на сантиметри не го докарва, камо ли на бройки гласове. Поради което не е никаква „новина” и „изненада”.

За изненада, понеже трябваше години мнозина да „прогледнат”, може да се брои само фактът, че руският политически казачок напусна нелегалната си опаковка и се демонстрира вече открито на политическата сцена като печеливша стратегия. Явно в Кремъл са преценили, че след дългогодишното инвестиране в задкулисието е време да берат плодовете на своите бурени в България.

Рублата има две страни.

Русофилите се сбориха да си ръфат периферията, за да заслужат почесването зад ушите от бащицата в Кремъл, но пък така прекалиха с джафкането, че най-после много свестни хора ги забелязаха и признаха за проблем. При това не просто като един от проблемите, а основния, водещия за България .

Проблемът, късно и трудно, но все пак за първи път зае подобаващо място в предизборната кампания на формациите, за които българският смислен човек, подкрепящ прозападното развитие на страната, би гласувал.

Ако допреди месеци сред известните коментатори трудно можеха да бъдат изброени повече от няколко имена на анализатори, които открояваха руската връзка като най-опасната примка на шията на България, днес вече тази сюжетна линия се превърна с „червена нишка” ( тук клишето е подходящо както никога преди).

Къде е заровено кучето ( т.е. къде е доказателството), както обичат да питат руснаците?

Познавам много, ама наистина много от изявените български певци и музиканти и ви гарантирам, че съм наясно с неписаните правила, към които те се придържат вече четвърт век в подкрепата си за политическите сили по време на една предизборна кампания. Няма начин да пееш за една партия и да съчетаеш това с публична подкрепа за друга- дори и да се е случвало, трябва да е било голямо изключение. То би те изключило от бъдещо участие на този важен пазар, където „ден година храни” е принцип за мнозина.



Преплетените червено-кафяви корени обаче щръкнаха в тази кампания именно по линия на платената руска артистична подкрепа. И не само във времето назад- понеже „Атака” и БСП си размениха домакинството на патриотарската руска група „Любе” , но и по хоризонтала в рамките на тази кампания ( уж европейска за БСП и откровено антиевропейска за „Атака”).

И едните, и другите се оказаха рекламирани от другаря с боядисаните къдри и криминалните връзки в Русия Йосиф Кобзон, за когото българските правила не важат- той е над тях, защото е спуснат с големия рубладжийски парашут и няма притеснения за бъдещите си изяви. Именно той закри снощи предизборната кампания на „Атака” в НДК със следния поздрав към белокосия набор Сидеров : „Добър вечер, приятелю млад”.

Това е Кобзон, който също така откри кампанията на младия червен другар от евролистата на БСП Сашо ( „гласувайте за моя приятел Сашо”, директно призова в Пловдив Йосиф). Става дума за „сина на полка”, „детето на партията”- 36 годишният Алексанъдр Симов, когото Станишев хвали лично по телевизора (изваждайки го рекламно пред скоби от листата си, макар иначе да го е сложил на едва осмо място в нея) .

За последния шеф на комунистическата политическа милиция Димитър Иванов ( Гестапото) това е Сашко. За Гестапото „Сашко е добро момче”, когото той хвали от екрана на най-гледания канал Би Ти Ви защото го познавал от малък лично и е работил с него (което на пречи на Сашко в брътвежите си из интернет да напада провинилите се в очите му опоненти като „ куки” от ДС).

И с какво Сашко им е толкова важен? Как с какво- той е явно представителния образ на спойката в кафяво-червеното единство зад кулисите, което вече е изкарано демонстративно пред строя. Рекламират го на най-високо партийно и ченгесарско ниво. И не друг, а самият „руски Франк Синатра” ( разбирай близък до руската мафия) Йосиф Кобзон е ангажиран да му пее на ухо. Не на Станишев, а именно на младия другар Сашо.

Ама бил само на 8 място в листата…И Станишев беше в осма глуха, когато Първанов го залюби за свой наследник, но много скоро изкласи до началник от първа величина. Нищо, че също беше неугледен дребосък на партията, тоже списувател по професия към онзи момент.

Така че там е заровено кучето. Чрез Сашко, баджанак по линия на Кобзон с Воленчо, кафяво-червените се издадоха. Не че някой се е съмнявал в скачеността на тези съдове, но сега вече всеки може да съди по първичните полови партийни белези на това роднинство.

Избистрянето на образа и фокуса е единствена добра новина за резултата от предизборната нервопейска кампания.

Р.S.

24 март 2014

Заляха с боя паметник на Йосиф Кобзон в Украйна


Паметникът на певеца Йосиф Кобзон в Донецк е залят с боя, съобщава Укринформ.
Кобзон многократно е изразявал подкрепата си за присъединяването на Крим към Русия.

Боята с оранжев цвят, е заляла предната част на скулптурата от лицето до краката. Не са нанесени други щети, пише Фокус.

Паметникът е открит на 30 август 2003 година на площада на Двореца на Младежта в Донецк, по случай 66-годишнината на певеца.  ivo.bg/                                                                                                                 Стивън Сегал нарече политиката на Владимир Путин в Крим „правилна“, а действията на САЩ към Русия определи като „идиотски“.                                                         http://www.bnews.bg/article-101814                                                                                                                                                                                                                     Принципите на пропагандата и нейните оръжия могат лесно да се опишат. Отворете “Уикипедия” и можете бързо да получите курс по манипулиране на масите. Прости правила, прости стратегии, граничещи с гениалното определение на Клаузевиц що е то война: “Налагане на воля”.

Всъщност не съм много прав. И шахматът е проста игра - шест вида фигури, 64 квадратчета и милиони комбинации, но при които няма случайност.
Оня ден холивудската легенда Стивън Сегал отправи спешно, бих казал паническо послание към всички медии в света чрез туитър и фейсбук. Актьорът бе замесен в пропагандата на Кремъл за Украйна и се разпищя като ударен от Брус Лий или пияната кобра на Джеки Чан. Ударът дойде от неговата родина - САЩ, където в момента айкидистът е

подиграван повече от
Чарли Шийн

и неговите пиянски и наркотични изцепки. И докато чичо Чарли се чувства комфортно в амплоато си на лошо момче, то на Сегал, който се опитва да стане политик, му се реве.

Дейвид Летерман го подиграва, сайтовете пускат негови комикси, медиите ръсят жлъч. Той е враг за Америка и Западния свят, защото бе употребен.
В пропагандата има важно правило: Не можеш да измислиш всичко, трябва да стъпиш върху нещо достоверно, за да играеш ходовете си. Шахматната дъска, например. Пропагандата на Кремъл стъпи върху неговото минало, антипропагандата - също.

Само преди няколко дни актьорът направи включване за спонсорирана от Русия телевизия, в която той се опитваше да говори витиевато за ситуацията в Украйна. Използваше словосъчетания като “никой в Америка не чува и руските тези”, “в Крим все пак имаше народно допитване”, “Путин е един от най-великите лидери на планетата” и подобни.

Начинът, по който Стивън Сегал говореше, обаче изглеждаше недостоверен, измислен, платен.

Инструмент от пропагандата: Говорете общочовешки неща, общи, нищо-незначещи-фрази. Нещо като коментар на Димитър Пенев. Когато го питат при кофти мач на българския национален отбор (по памет) - “Господин Пенев, ще се оправят ли момчетата след полувремето?”, отговорът е - “Или ще се оправят, или няма да се оправят”.

Сегал беше инструмент на руската пропаганда - няма съмнение. Следващ урок: използвайте хора, по възможност емоционални и некомпетентни, но искрено защитаващи вашата теза.

Холивудските и американските звезди като цяло си падат по силни управници, по шантави диктатори. Шон Пен стоеше до Уго Чавес в една от последните му изяви. Оливър Стоун направи филм за венецуелския диктатор и плачеше след смъртта му, както и един от най-върлите критици на американския цинизъм - Майкъл Мур. Баскетболистът Денис Родмън беше до човека с косата (по библията) от Северна Корея - Ким Чен Ун.

В САЩ това е невъзможно. Може президентът да приеме някого, да стане по човешки близък с друг, но няма да са равни на сцената. Звездите са звезди в собствения си ресор, в собствения си свят. Никога не могат да получат

почести на
държавен глава,

както се случва с тях на Изток от демокрацията.

Стивън Сегал пристигна в Русия преди години и стана много близък с президента Владимир Путин. Честно казано, кой би отказал да стане приятел с господаря на Кремъл, особено пък ако той го покани настойчиво. Причината за първата среща беше възраждането на сталинската идея за здрава нация с физкултурната програма “Готов за труд и отбрана”. Схема за мотивация на масите в различни възрастови групи в стил “Здрав дух в здраво тяло”, но по диктаторски - младежки спортни състезания, награди, медали, степени. Не лоша система, по азиатски дисциплинираща и действаща. Та демократът Путин се сети за нея, отупа я от нафталина и си намери рекламно лице - Стивън Сегал. Спортист, актьор, действащ помощник-шериф, а сега и кандидат за губернатор на щата Аризона.

Проблемът с приятелството с такива личности е, че трудно отказваш услуги след това. “Хайде, Стивън, не е нужно да ни хвалиш или защитаваш. Кажи какво мислиш като човек и демократ! Направи услуга на стария си приятел!” И да, Стивън говори по същество, не заема позиция. Опитва се да бъде Цар Соломон - мъдър, равновесен.
Следващ урок по пропаганда: колебанието е слабост. Колебливото изказване е достойно за употреба. След интервюто на Сегал по руския канал, пропагандната машина на Москва се задейства и изтълкува позицията му така, както бе нужно. От дългото изречение остава само “в Америка не се чува руската позиция”, “в Крим хората направиха своя избор”.

В САЩ се задейства контрамашината. То не е и трудно, при целия фалш на Стивън. Вижте шоуто на Дейвид Летерман. Там в ироничната рубрика “Сегал се изказва за Украйна” от цялото му интервю са оставени само нечленоразделните звуци, които актьорът издава с носа си като болен от тежък синузит или ако сме по-прецизни - прешмъркал с кока лентяй.

Жълтите сайтове заиграха, преувеличиха подкрепата на руската пропаганда, като я доукрасиха и се случи тежката катастрофа на пишман политика Сегал. “Путин е най-великият политик в света”, “Той ми е като брат”,

“Искам да живея
в Русия”

Само това се четеше.

Сегал изрева. Той е ранен, той е неразбран, той има спешна нужда от уточнения. Написа обръщение до медиите. Спешно.

Да, де, ама неговите последватели във фейсбук са 5 млн. души, а в света живеят може би доста над 7 млрд. Светът е разделен на про- и анти-Путин. Там колебания не се допускат.

Пропагандата често си служи с елементарни манипулации, които обаче имат сериозни последствия. Хората чуват “новината” и рядко се вслушват в опроверженията . Спомняте си как се въртеше новината, че Владимир Путин поздравил премиера Бойко Борисов, задето ще отнеме лиценза на “Лукойл”. Звучеше почти достоверно - нали Бойко подари кученце на Владимир, чието порастване неуморно следяха българските и руските медии.

Пропагандата изкара дъщерята на Петър Стоянов основател на “България без цензура”, пропаганда на Реджеп Ердоган изопачи думи на Барак Обама относно евентуалната екстрадиция на враг номер 1 за Ердоган - Фетулаллах Гюлен. С пропаганда и манипулации са започнали и най-големите войни.        

Странно е, че Сегал си е помислил дори за миг, че може да бъде приятел на Путин. Такива като него приятели нямат - имат само и единствено интереси.

автор Емил Спахийски