Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2016 19:43 - Нашенският неоконсерватизъм – продукт на Запада, а не на Москва
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.09.2016 19:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Според различни автори, повече от 25 милиона американски семейства са изгорели в тази криза, предизвикана от неоконсерваторите – троцкистите, реалните комунисти. Единият от авторите в документалния филмов откъс – еврейският финансист Питър Шиф, издаде книга, в която обяви родината си – САЩ, за фалирала държава. Цитирал съм заключенията в нея:

image

„Америка повече не е в състояние да плаща сметките си.“

И постанови присъдата, от която няма мърдане:

„Когато отделен човек потъне в дългове, които не е в състояние да изплати, обявява фалит. И тогава формулира възможния най-вероятен, изстискващ последните му жизнени сили план за издължаване спрямо своите кредитори. Но всички те го стрижат до голо.

Време е Съединените американски щати да обявят банкрут.“

Обърнахте ли внимание на това, че „и левите, и десните насърчавали придобиването на жилища“. Когато балонът се спука, наляха пари в частните банки и промишлени предприятия. Нарекоха това bail out – спасяване на компании чрез оказване на финансова помощ, за да избягнат трудностите или банкрута. Парите взеха от данъкоплатците, най-малките от които и досега са най-крупните корпорации. За целта приложиха austerity measures – мерки за снижаване на бюджетния дефицит. Казано на народен език – затягане на коланите.

Но не се погрижиха за онези, които загубиха жилищата си в ипотечната криза. Интересуваше ги спасяването само на най-богатите – на комунистите.

Като споменавам „левица“, да не пропусна: Сред образците на бивши крайни левичари, станали умерени – либералстващи, тоест – представяни като сегашната западна левица – са самозваните „либерали“, през „социал-либералите“, каквото и да означава това, „социал-демократите“ до „демократичните социалисти“…

Да изброя неколцина: Бил и Хитлери Клинтън, Бернар Кушнер, Джон Кери, Жозе Мануел Барозу, Тони Блеър, Гордън Браун, настоящите претенденти за челния пост в ООН – новозеландката Хелън Кларк и почти назначеният португалец Антонио Гутереш, Джереми Корбин…

У нас претенции да са „демократични социалисти“ имаше покойният член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов. Наследиха го Николай Камов – член на ЦК на ДКМС, ултралевият анархо-синдикалист Костадин Тренчев, неуморният опортюнист Ивайло Калфин, адвокатът на „Мулртигруп“ Татян Дончев из Трявна, Сергей Станишев, който предвожда някаква Партия на европейските социалисти – всъщност новия Интернационал.

Обаче на първо място бе Андрей Луканов. Ето как най-дългогодишният началник на Шесто управление на Държавна сигурност – политическата милиция на комунистическия режим – генерал Петър Стоянов описва „реформатора“ на БКП.

image

„Ако се приеме, че Луканов е бил сътрудник на КГБ, по всяка вероятност през годините преди 10 ноември 1989 г. с него е поддържал връзка Валентин Терехов, специалист по научно-техническото сътрудничество. С това може да се обясни и неестественото му седемгодишно пребиваване у нас като дипломат в Съветското посолство, както и заминаването му от България след смяната на Живков.

Спомените на Терехов и действията му в България показват, че една от задачите му е била да поддържа с Луканов агентурни контакти, които умело били прикривани на базата на техните близки приятелски и семейни отношения.

Честите служебни посещения на Луканов в Москва бяха идеални възможности за редовни срещи с представители на правителството и съветското разузнаване от най-високо равнище, където е могъл да обсъжда всички въпроси, свързани с изпълнението на поставените му задачи.

Високото партийно и служебно положение на Луканов му е давало възможност да работи като един голям агент, който не само е могъл да прави сериозни анализи и глобални оценки, но и със своите действия да определя насоките и да решава редица въпроси, свързани с развитието на България в условията на тогавашната „перестройка“, включително и при провежданите мероприятия при смяната на Живков.

image

При едно от своите посещения в България на въпроса дали Йосиф Броз Тито е бил агент на англичаните, Ким Филби бе отговорил подобаващо:

– Не, в случаи с такива ръководители не може да се говори за вербуване в оперативния смисъл на думата. Има привличане, обещания, уговорки като партньори, а не като разузнавач и агент…

Не става въпрос за класическо вербуване, както се постъпва в случаите на установяване на агентурни отношения с други лица, които нямат партийното и служебно положение на Луканов като кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател, по-късно председател на Министерския съвет. Той нито е писал агентурни сведения, нито е срещан в явочни квартири. Изхождайки от личните качества и възможности на Луканов, може да се предполага, че в резултат на сътрудничеството с него, КГБ и висшето ръководство на СССР са получавали ценна информация. Ако е имало формално вербуване, то може да е станало много по-рано, преди да е заел такова високо положение в партийната и държавната йерархия. Възможно е да са се убедили, че не е искрен и честен, придобивайки данни, че работи и за ЦРУ, като са използвали контактите си с него за провеждане на дезинформационни мероприятия на американското разузнаване…

От разсекретени американски дипломатически документи за разговорите на посланик Полански с Андрей два месеца преди оставката му става ясно, че пръст в свалянето на Младенов от президентския пост има именно „приятелят“. А записът от 14 декември 1989 г. с репликата – „По-добре танковете да дойдат“, предшествал с шест месеца събитията, за които става дума.

В този ден присъствах на сесията на Народното събрание. Бях до Младенов. Съвсем ясно чух репликата му. Твърдя, че каза: „Какво искат? Танковете ли да дойдат?“ Мисля, че има огромна разлика между изразите. Зная със сигурност, че записът беше изпращан в Полша и чак в Япония, за да се фалшифицира във вида, в който се повтаря сега. Тази подмяна нека тежи на съвестта на онези телевизионни и киноработници, които за пъкленото си дело получиха тлъсти постове… [Например Евгений Михайлов, женен за дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма и генерал, който по време на следването си в Москва е бил комсомолски секретар на всички тукашни студенти, учещи в съветската столица.]

image

Досега не е ясно дали А. Луканов е разчиствал пътя си към президентския пост за себе си или за д-р Ж. Желев. Искрено ли е помагал на т. нар. демократична опозиция? Едва ли. Ето какво отговорил на подобен въпрос Полански:

„Луканов е прагматичен човек. Той помага единствено на собствените си интереси. И отстоявайки ги, застава срещу всеки.“…

След 10 ноември 1989 г. първата задача на Луканов бе да разбие структурите на Държавна сигурност…

Положението на Луканов като министър-председател му даваше възможност да се запознава с ценна информация от архивите на МВР. Може би не случайно бе назначил за първи зам.-министър на МВР Любен Гоцев, чрез когото получаваше всичко онова, от което се интересуваше.“

Да спра за малко. Върховният постулат, който определя поведението на всички Лукановци и след гангстерската смърт на Андрей Карлович, е формулиран от ЦК на БКП. Следват го всички измамници и мафиоти. Например Любен Гоцев, Желю Желев, Нора Ананиева, назначените милионери, някои даже – олигарси, Филип Димитров, Иван Костов, Сергей Станишев, Едвин Сугарев, Б.Б., даже Евгений Михайлов, Георги Марков, Евгений Дайнов и подобните им в политиката, банките, икономиката, медиите, културата, различните фондации с чуждестранно финансиране…Той е изречен на 10 януари 1990 г. от пак от този вездесъщ тогавашен заместник-министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев. И гласи:

„Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“

image

Преди това е припомнил:

image


„На 15 януари [1990 г.]… ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!… Дайте си ясна оценка.“

С други думи – Член 1 на Живковата конституция отпада, но БКП трябва да продължи да властва. За целта е предприела всички мерки. И те запомниха този Любен-Гоцев завет!

Бъдете сигурни – нищо нито се е променило, нито ще допуснат изменение, без да ги хванем за гушите.

Само преди 25 месеца натъртвах, как разочарованата от изборните резултати за евродепутати комунистка Антония Първанова, напускащата брюкселското кресло, се обърна към нашенци от телевизионния екран така:

„Държавна сигурност, мили граждани, ви управлява отново.“

image


Държавна сигурност обслужваше висшата комунистическа номенклатура. Защото „БКП е висша форма на политическа организация“. Нима не го знаете? Прочетете истинските биографии на ръководителите на трите власти у нас.

В парламентарната република начело на Парламента е членката на БКП, „очарователната“ другарка Цецка Цачева. Президент е членът на БКП и агент на ДС, другарят Росен Плевнелиев. А министър-председателка е майорката от ДС, другарката Бойка Борисова или Брижит Бардо от село Банкя, Софийско. Б.Б., както я нарекох, заимствайки рефрена на популярния в миналото шлагер на турския певец Дарио Морено, посветен на оригинала:

„Brigitte Bardot, Bardot. Brigitte Bardot, bravo, bravo. Oh! BB, BB, BB…“ Според фолклора най-високо я ценят в Симитли…

image


Троцкисти – Божем неоконсерватори с дъх на цървул, по битието им ща ги познаете


Тримата „големи“ не са първо поколение комунисти, а са такива по наследство – потомствени. Те са лукановчета – част от реколтата на посятото от Карлович. Но да продължим с неговата характеристика, дадена от шумкаря, активния борец и виден ченгиджия Петър Стоянов:

„А. Луканов отчаяно искал от началника на архива А-МВР (ген. П. Кипров) досиетата на политиците… Луканов искал да стане пазител на досиетата и да ги ползва като компроматериали. Не е изключено този стремеж да му е изял главата през 1996 г.!…

image

След 10 ноември Андрей Луканов тръгна по един изключително труден и опасен път, който смея да твърдя, доведе до разрухата на българската икономика, на цялата държава…

Въпреки че сам се отказа от изпълнителната държавна власт, Луканов продължаваше да бъде решаващ фактор в българския политически живот. Той стана основател и главен идеолог на съвременната „социалдемократическа“ фракция в БСП. Неговото пребоядисване от червен в социалдемократ от нов европейски тип стана публично след 10 ноември. Заедно с проф. Чавдар Кюранов създадоха вътрешнопартийна и вътрешнодепутатска фракция, наречена Обединение за социална демокрация (ОСД), в чийто състав преобладаваха външнотърговски дейци, дипломати, журналисти [преподаватели, социолози – Петър-Емил Митев, Андрей Райчев]. Главната им задача бе да овладеят централните органи на БСП и по такъв начин да си осигурят постоянни депутатски места. Пред близки приятели-единомишленици в дома на Н. Хайтов, заявил, че той би могъл отвътре да разбие партията…

Жан Виденов, който през периода 1990-1997 г. бе в центъра на политическите събития, стигна до убеждението, че Андрей Луканов е „Завършен троцкист“, т.е. „завършен глобалист“. Негов политически ориентир била „световната финансова олигархия“, която се стреми да установи тотално господство над всички народи на света. С една дума очаква ни финансов колониализъм. Разпространител на тази глобалистка идея е и създателят на фондация „Отворено общество“ Джордж Сорос, на когото Андрей Луканов предостави имоти и пари за превръщането на България във васал. [Нима не беше такъв на СССР?] По-нататък Виденов пише, че „антибългарската перестроечна ръководна клика в БСП, нейният глобализъм и антипатриотизъм ни доведе до краха“.

На негласна среща в дома на Н. Хайтов Андрей Луканов „доверил“ на д-р Желев: „БКП е костелив орех. Отвън никога няма да можете да я разбиете. Само аз мога да направя за вас това отвътре.“…

image

Години наред България бе превърната в разграден двор… Всеизвестно е, че Луканов обслужваше повече личните си цели. Най-големият му грях обаче бе, че се опита да трансформира политическата власт в икономическа. Повечето от парите го вълнуваше властта, за него бе като опиум, средство да се разпорежда. Затова се интересуваше кой какви кредити е получил, кой и как ги е приватизирал, кадруваше кой да бъде банкер, кой арендатор. Просто искаше да изгради един капиталистически свят в България по свой модел. Това му спечели много противници. Мисля, че хора, на които бе помагал, предоставял огромни парични суми, не е изключено да са решили да бъдат „забравени завинаги“.

На 2 октомври 1996 г. бе застрелян пред дома му в София, което засили слуховете за връзките му с организираната престъпност…

image


Той търсеше власт на всяка цена, заради което причини ужасни беди на България и българския народ. Не казвам „Родината“, защото той никога не се е чувствал българин.“[Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 2, Издателство „Даниела Убенова“, вече цит. съч., стр. 311-314.]

image


Не само последното, всичко, поднесено от баш ченгето Петър Стоянов, важи с пълна, ама съвсем страшна сила, за всички комунисти. Нима в „Манифеста на комунистическата партия“ не е записано, че пролетариите нямат родина? А крайната цел на комунистите е глобализмът – единната комунистическа държава на планетата. Какво друго завещаха Ленин и Троцки, освен призиви за перманентна световна революция, която чрез терор да доведе именно до това?

Защо на Запад и досега предпочитат Лейба Бронщейн пред Йосиф Джугашвили? Поради стремежа на Сталин да утвърди социализма първо в СССР. Тоест – заради неговия в някаква степен националсоциализъм, наподобяващ този на Хитлер. Това и общите им цели за единна световна държава са ги направили съюзници. Естествено – на първо място общият им произход и техните едни и същи господари.

Ала сега става ли ви ясно, защо след посещението на Джеймс Бейкър от началото на февруари 1990 година в София, чрез посланика на САЩ у нас, евреина Сол Полански, Държавният департамент обяви, че за Съединените щати Андрей Луканов е представителят на антикомунистическата опозиция в България?

image

Трето поколение комунист, при това роден в Москва, главен „антикомунист“? Да не е разказ от някоя психиатрия? Не? Тогава що за решение?

Какво е троцкизмът? Не е ли един от нюансите на интернационалния комунизъм – сега – неоконсерватизъм? В състояние ли сте да откриете по-консервативна и ретроградна партия от която и да е комунистическа?

Още преди промените официалният американски представител се изказал повече от ласкаво за тогавашния комунистически министър-председател на България:

„Полански „оценява избирането на Луканов за член на Политбюро и секретар на партията като „голяма победа“.“

Триумф на кого? На антикомунизма и демокрацията или на Белия дом? По-голям цинизъм не бях чувал! Освен ако не искате да изкарате Наполеон, Сталин, Хитлер, Труман, Мао, Дьо Гол, Никсън и Буш най-милосърдните и загрижени за живота и здравето на хората в Европа, Япония, Китай, Алжир, Югоизточна Азия, Афганистан, Ирак, Сирия и Либия.

А тези вътрешнопартийни идеолгически спорове за това, кои са „антибългарски“ и „антипатриотично“ настроени, оставям на другарите. Неприятното, даже страшното е, че те имат практическо значение за живота на всички ни. Също, както и идентичните твърдения на двамата съименици, а защо не и съмишленици, Петър Стояновци. Първият – генералът, заявява в книгата си:

image

„Най-големият грях на Луканов обаче бе, че се опита да трансформира политическата власт в икономическа.“

Вторият – същото, но за ученика на Андрей Карлович, неоконсерватора Иван Йорданович Костов:

www.youtube.com/watch


„Историческа грешка“? Не, престъпление срещу българите!

Вацлав Хавел и Лех Валенса „достойни хора“? Не, и двамата са били агенти на съответните служби за сигурност.

Поставянето на Илия Минев редом с тях също е гнусно болшевишко престъпление. Ченгесарско внушение. Пример за морал до доносническа измет?!

image


Комунизмът бил „замислен в лабораториите на най-висшите етажи на Комунистическата партия на Съветския съюз“? Не, лъжа! Дезинформация – умишлена или поради невежество. И в двата случая – престъпна.

Комунизмът се е зародил в античността като елитарна доктрина на ограничен елит от грамотни жреци, наричани фарисеи. Неговото възраждане започнало през осемнадесетото столетие, за да разцъфне в началото на ХХ век в други лаборатории – на интернационалните финансисти.

Колкото до „бизнесмените, базово почтени на принципите на демокрацията“, съм любопитен да узная какви точно са тези принципи. И как се измерва почтеността спрямо тях? Понеже другарят Стоянов, Петър Стефанович, твърди, че се намират такива – „млади“ – да не би да има предвид собствените си син и дъщеря, или своя племенник? Първите двама са милионери, получили дипломи на Запад, третият – не по-беден – е заместник-кмет на Пловдив от партията ГЕРБ, създадена от Държавна сигурност. Още по-конкретно, от кръга около Любен Гоцев, Чавдар Чернев, Христо Христов – „Илича“, Виктор Вълков, Димитър Събев, някога наричан „Банкя“, а по-късно – „Монтерей“.

http://diagnosa.net/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5597784
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31