Блогът на budha2 :: Джон Стайнбек за духовността, писането и човешките сили

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.05.2016 20:22 - Джон Стайнбек за духовността, писането и човешките сили

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.05.2016 20:27

Духовни прозрения…

Стигнал съм до вярата, че великият учител е и велик творец, като великите сред учителите са толкова, колкото са великите хора сред останалите творци. Може би учителството е най-великото изкуство, тъй като средството за проявлението му са човешкият ум и дух.

* * *

Много по-тъмно става, когато изчезне светлината, отколкото щеше да бъде, ако там никога не е било светло.

* * *

Често срещан опит е, че проблемите, трудни за решаване през нощта, се решават на сутринта, след като цяла комисия е работила по тях през време на съня.

* * *

Напредъкът е възможен само ако хората са склонни да даряват повече, отколкото получават.

* * *

Силната жена е по-силна от мъжа — особено ако сърцето ѝ таи любов. Смятам, че любещата жена е почти непоклатима.

* * *

Ако си в беда, наранен или в нужда — отиди при бедните. Те са единствените, които ще помогнат — единствените.

Джон Стайнбек за духовността, писането, човешките стойност и недостатъци

Джон Стайнбек, 1902-1968, биография

За писането…

Авторът трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. Той трябва да се придържа към тази самозаблуда дори когато знае, че не е истина.

* * *

Държа (на убеждението си), че един писател, който не вярва страстно във възможността на човека да се поправи, няма нужните качества и място в литературата.

* * *

В пълна самота писателят опитва да обясни необяснимото.

* * *

Всички значими и ценни неща са самотни.

* * *

Чувствам се длъжен — не да цвърча като неуверена и оправдаваща се мишка, а да ръмжа като лъв, горд от своята работа.

* * *

Една оскърбена душа може да убива по-бързо от бацил.

* * *

Когато удряш (при писането), удряй така, че противникът да не стане повече. Недовършеният враг е най-опасният.

* * *

Истината е, че ако бяхме само слаби, болни, грозни и войнолюбиви, без да имаме и нещо добро, щяхме да изчезнем от лицето на земята още преди хилядолетия.

* * *

Дисциплината на писменото слово наказва както глупостта, така и безчестието.

* * *

Времето е единственият безпристрастен критик (на чуждо творчество).

За неизмеримата стойност на всеки човек…

Джон Стайнбек за духовността, писането, човешките стойност и недостатъци

Струва ми се, че ако вие или аз трябва да изберем два варианта на мислене или действия, е редно да си спомним, че сме смъртни и че нашата смърт не трябва да носи радост на света.

* * *

Всяка война е симптом за провала на човека като мислещо същество.

* * *

Силите, вложени в разбиранията на групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност – човешкия ум. Свободното и безгранично съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително обучение, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, както изглежда, е тръгнал нашият човешки вид. Ето защо вярвам, че свободният и търсещ човешки ум е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря точно за тази свобода на съзнанието, която се движи доброволно в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават (неповторимостта на) индивида.

* * *

Човешкият вид е единственият вид, способен на съзидание, като разполага само с едно творческо оръдие – разума и духа на отделния човек. Никога нищо не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не съществува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го умножи и разшири, но групата не може да притежава творческо мислене. Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.

* * *

Хората със стадно чувство печелят битки, а свободните хора печелят войни.

* * *

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те ѝ отвърнали: „Този капан за мишки е твой проблем, не наш!“ Не след дълго една змия се хванала в капана и ухапала съпругата на фермера. За да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. След това заколили овцата да нахранят всички, които дошли да навестят болната. А накрая заколили и кравата, за да нахранят гостите на погребението. И през цялото това време мишката гледала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат и твой!

* * *

Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че „времето ще излекува всичко, че ще отмине и това“ и още такива. Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят, озоваваш се в неизменен вакум.

* * *

Всъщност човек не знае нищо за другите човеци. Най-много може да предполага е, че и те са като него.

* * *

Опитайте да разберете хората. Ако се разбирате взаимно, ще бъдете мили един с друг. Да познаваш добре човек, никога не води до омраза, а почти винаги води до любов.

* * *

Когато двама души се срещат, всеки от тях се променя заради другия, така че получавате два нови човека.

За човешките недостатъци…
Можеш ли честно да обичаш нещо нечестиво?

* * *

Понякога човек се прави на глупав, за да извърши онова, което неговата съвест не позволява.

* * *

Понякога глупостта обърква установения ход на събитията и позволява ново начало.

* * *

Хората, който най-много се страхуват от мечтите си, убеждават себе си, че изобщо не мечтаят.

* * *

Обидата зависи от интелекта и усещането за сигурност. Изразът „кучи син“ обижда само човек, който не е съвсем сигурен в майка си…

* * *

Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано!“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.

* * *

Човек се гордее с всичко, което е единственото му притежание. А колкото по-малко притежания имаш, толкова повече ти се ще да се биеш по гърдите.

* * *

Властта не развращава. Развратът идва от страх… може би от страха да изгубиш властта (контрола над събитията).

* * *

Човекът е единственият безобразник, способен да си направи капан, да му заложи примамка и да влезе в него.

* * *

Пилеем времето си в търсене на сигурност и я мразим, след като я получим.

* * *

В истината има повече красота дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на небивалици пред царските порти изопачават живота така, че на мързеливите, невежите и слабите да им се вижда прекрасен. А това само задълбочава недъзите им, като не ги просвещава, не ги изцелява, не извисява душите им.

www.otizvora.com/2016/03/7531

Нагоре