2. Практиката на Йога намалява страданията и води до самадхи.
3. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта.
4. Невежеството е плодородна почва за всички други страдания, независимо дали те са в състояние на възможност, отслабеност, прекъснатост или активност.
5. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си.
6. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие.
7. Привързаността се поражда от изпитването на удоволствие.
8. Омразата се поражда от изпитването на болка.
9. Дори и за мъдрите е трудно да се откъснат от привързаността си към живота и да не се страхуват от смъртта.
10. Страданията, когато са в тяхната тънка форма, намаляват в процеса на пътя към себе си.
11. Гласът на страданията замлъква в медитацията.
12. Страданията пораждат действия и последствията на тези действия биват преживявани в сегашния живот или в бъдещи животи.
13. Докато коренът на тези действия съществува, негови плодове ще бъдат новите прераждания, животи и преживявания.
14. Тези трите могат да носят радост или болка, в зависимост от това дали действията са били добродетелни или порочни.
15. Мъдрият знае, че заради променливите състояния, елементите на природата (гуните) и латентните отпечатъци (самскарите), които се пораждат от тях, дори и приятните преживявания са обагрени с болка.
16. Бъдещата болка може да бъде избегната.
17. Сливането на наблюдателя (съзнанието) с наблюдаемото (материята) е причината за болката.
18. Наблюдаемото, с неговите свойства на блясък, движение и стабилност, придадени му от гуните, също както и умът, сетивата и органите на действие, съществуват за насладата и освобождението на наблюдателя.
19. Гуните, в различните си стадии, могат да бъдат неопределени или определени, с проява или без проява.
20. Наблюдателят е чисто съзнание, но неговото познание зависи от това, с което познава.
21. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя.
22. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите.
23. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е наобходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа.
24. Невежеството е причината за този съюз.
25. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение.
26. Познанието, течащо като непрекъснат поток, е средството, което отстранява невежеството.
27. Седем са стъпалата на това познание по пътя към мъдростта.
28. Чрез прилежната практика на различните страни на Йога нечистото бива унищожено и светлината на мъдростта засиява с целия си блясък.
29. Моралното поведение (яма), вътреличностното поведение (нияма), позите (асана), контролът върху дъха (пранаяма), отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхаяна) и дълбоката осъзнатост (самадхи) са осемте стъпала на Йога.
30.Ненавреждането (ахимса), правдивостта, (сатя), некраденето (астея), целомъдрието (брахмачария) и неалчността (апариграха) съставляват яма.
31. Яма е велико задължение, което важи за всеки, независимо от време, място и социална позиция.
32.Чистотата (шауча), доволството (сантоша), аскетичната самодисциплина (тапас), учението (свадхяя) и отдаването на Бог (ишварапранидхана) съставляват нияма.
33. Когато съмнения в изпълнението на яма и нияма запречат пътя, те трябва да бъдат посрещнати с осъзнаване.
34. Тези съмнения пораждат насилие, пряко или непряко, те се причиняват от алчност, гняв и заблуда и донасят несвършващо страдание и nевежество; противоположните мисли са техния лек.
35. Пред лицето на този, който постоянства в ахимса (нанавреждането), спира всяка враждебност.
36. Когато сатя (правдивостта) неотклонно се съблюдава, думите продобиват силата да се превръщат в реалност.
37. Към този, който твърдо спазва астея (некраденето), потичат като река всички съкровища.
38. От постоянството в брахмачария (целомъдрието) тялото получава мощ.
39. Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността чрез апариграха (неалчността).
40.Чистотата на ума и тялото води до нежелание за егоистични контакти с други хора.
41. Също от чистотата (шауча) идват доброжелателност, добра концентрация, контрол над сетивата и способност за познание на своята същинска природа.
42. Чрез сантоша (доволството) се получава безмерно щастие.
43. В огъня на тапас (аскетичната самодисциплина) изгаря всичко нечисто, а тялото и сетивата придобиват сила.
44. Чрез самопознанието и изучаването на свещените текстове (свадхяя) се постига общуване с желаното божество.
45. Отдването на Бог (ишварапранидхана) води до съвършеното овладяване на самадхи.
46. Асана (позите) е твърдост и стабилност на тялото, покой на ума и наслада в сърцето.
47. С редовна практика, изпълнението на асана става леко, тялото в позите се отпуска, а умът се слива с безкрайността.
48. Тогава противоположностите престават да бъдат пречка.
49. След овладяването на асана следва да се практикува контролът върху вдишването, издишването и задържането на дъха (пранаяма).
50. Пранаяма се състои от продължително вдишване, издишване и задържане, премерени и изпълнени с прецизност, според напредъка и способностите.
51. В четвъртата степен на пранаяма вдишването и издишването са преодоляни и се случват без усилие.
52. Тогава булото, закриващо светлината, изчезва.
53. И умът става способен на концентрация (дхарана).
54. В пратиахара сетивата и умът се отдръпват от външните обекти и се насочват навътре.
55. Тогава идва господството над сетивата.
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky